Спря за момент, за да се ориентира и някой го блъсна отзад, като че ли си пробиваше път иззад широкия му гръб. Успя да запази равновесие и се обърна, за да изгледа мрачно нахалника. Само един поглед към гневното лице на Грейди накара мъжа да се обърне и да изчезне. Грейди се загледа втренчено след него и лека усмивка изкриви устните му. Запита се какво ли би сторил мъжът, ако го беше видял преди шест месеца, само по набедреник и мокасини, с гладката, потъмняла от слънцето кожа, и играещите мускули под нея.
От уважение към цивилизацията сега носеше панталони от еленова кожа, ушити специално за него от Смеещия се ручей, и мека риза от същата материя. Но упорито оставаше верен на мокасините и категорично отказваше да отреже дългата си до раменете коса, вързана отзад с кожена каишка. Чертите му бяха горди и мъжествени. Индианският му произход личеше в изпъкналите скули, тънко изваяния нос и потъмнялата от слънцето кожа. Само ясносините очи, наследени от Шанън, неговата майка ирландка, издаваха бялата кръв.
Безспорно Грейди Фаръл Страйкър бе красив мъж, красив като баща си Бързото острие. И опасен. В него имаше някаква мрачна наследствена чувственост, на която повечето жени не можеха да устоят. Колкото до сърцето, Грейди нямаше сърце. От деня, в който някакъв бял уби просто от скука бременната му жена Лятно небе, той се затвори зад преграда от горчивина и намрази бялата си кръв. Заедно с малкия си син избяга при племето, където ги прие Скачащия бик, бащата на Лятното небе. От този миг до деня, в който Великия Баща говори с него на върха на планината и го посъветва да напусне резервата, стана известен с прякора Тъндър и бе най-страховитият от всички размирници, кръстосващи равнините.
Грейди изсумтя от отвращение и пак се запита какво прави в Гътри. Не беше дошъл да участва в надбягванията за земя. Ако искаше земя, можеше да я получи от собствения си баща, който притежаваше безброй акри в Уайоминг. Мисълта за семейството предизвика у Грейди усещане за празнота. Не беше виждал нито баща си, нито майка си повече от три години. Предполагаше, че като са научили за жестокостите, които върши, са се отрекли от него. А до убийството на Лятното небе беше най-примерният син.
В онзи съдбоносен ден беше едва на двадесет и две и порасна изведнъж, докато държеше в ръце издъхващата си жена. Преди това животът им бе идиличен, най-голямата му грижа бяха промените във времето. На деветнадесет години се бе оженил за приятелка от детинство и на двадесет и две вече имаше едно дете и очакваше второ. Не познаваше лишения, не беше срещал трудности, нито бе се изправял срещу предизвикателства. Докато не му отнеха съпругата с един-единствен акт на насилие.
Грейди продължи по улицата. Мислите му бяха на хиляди мили далеч, там, където имаше само щастие. Слава богу, от тогава бе пораснал и помъдрял и бе разбрал, че щастието е само мит. Макар и отдаден на мислите си, както винаги той бе нащрек за евентуални опасности. Вниманието му бе привлечено от блуждаещ лъч слънчева светлина, който, сякаш отразен отнякъде и препратен до него, почти го ослепяваше.
Ако денят не беше толкова ясен и слънчев, Грейди би се заклел, че това е отблясък от светкавица. Но никъде не се виждаше буреносен облак. Когато погледът му се проясни, видя, че слънцето с ослепителна светлина се отразява в дълга, бляскава женска коса. И то каква коса! С цвят на разтопено злато, тя се спускаше като водопад по раменете чак до кръста, възпрепятствана единствено от панделката, задържаща я да не се разпростре във всички посоки около лицето. Не виждаше лицето й, тъй като жената стоеше обърната с гръб към него и се взираше напрегнато към улицата, сякаш чакаше някого, но Грейди инстинктивно усети, че е красива.
Наблюдаваше я вкаменен, неспособен да се откъсне от гледката на великолепната й гъста коса, докосваща предизвикателно кръста й. Майка му имаше богата тъмнолешникова коса, но този особен оттенък на русото бе някак много по-възбуждащ. Жената рязко се обърна и Грейди видя, че и останалото е не по-малко привлекателно, точно както предполагаше. Откакто убиха Лятното небе не бе поглеждал с желание към жена. Срещаше се с противоположния пол набързо и това задоволяваше поривите на страстта в здравото му тяло. Жените обикновено бяха вдовици от племето, достъпни за неженените мъже.