Неочаквано осъзна, че Грейди я целува. Първо очерта с език нежните й сочни устни, после изцяло ги покри със своите. Тя беше потресена от пламенността, с която отвърна на целувката му и отвори уста да се възпротиви. Това беше достатъчно за Грейди, който я притисна още по-плътно и плъзна езика си между раздалечените й устни. Неговите устни изведнъж се втвърдиха и започнаха да изследват, да търсят, да молят, да не оставят място за съпротива, докато езикът му безмилостно проникваше навътре, отнемайки й дъха. Нито веднъж за своите осемнадесет години не беше получавала целувка като тази, с която я дари Грейди Страйкър.
Сторм храбро, но безуспешно се бореше да се измъкне от ръцете на Грейди. Гъргоренето в гърлото й явно засилваше възбудата му и целувката му ставаше все по-страстна, докато накрая тя усети, че примира от удоволствие.
Ненавиждаше това чувство.
Харесваше го.
Щеше й се да продължи вечно. Това не е Бъди.
Мисълта за мъртвия й съпруг и съзнанието, че Грейди й доставя неизпитвано досега удоволствие, най-сетне я заставиха да реагира. А когато усети как ръцете му се плъзват към гърдите й, тя разбра, че или трябва да бяга, или ще гори вечно в ада. Измъкна се от хватката му и отстъпи, задъхана не само от усилието. Оскъдният й опит не я бе подготвил за това усещане — усещането, което Грейди я накара да изпита. Бе нещо смайващо и толкова разтърсващо, че я изплаши.
Не само Сторм беше потресена от целувката. Възбудата на Грейди бе също толкова зашеметяваща. Уж започна на шега, а бързо се превърна в неудържим порив. Стресна се от силата на страстите, които тази недопустима целувка събуди в него. Ето защо се оказа неподготвен, когато Сторм сви юмрук и го удари в лицето. Ударът го улучи в окото и той загуби равновесие. Не можа да се задържи прав и тежко седна на земята. От дробовете му се изтръгна мощна струя въздух, примесена с нещо като сумтене. Сторм с огромно удоволствие видя изненадата, изписана на лицето му, както и вече забележимия оток край дясното му око.
— Да не си посмял да ме докоснеш пак!
Все още замаян, Грейди седеше на земята и гледаше Сторм с нараснало уважение. Усещаше подутината си и се питаше дали и нея я боли толкова, колкото него. Беше впечатлен от силата й и се надяваше да не си е счупила нещо.
— Можеше да ме предупредиш, че ще ме удряш — оплака се той.
Сторм се засмя. Макар че ръката ужасно я болеше, струваше си да се види нахалният полуиндианец укротен.
— Сдържай си ръцете, Грейди Страйкър, и няма да съм принудена да се отбранявам.
— Много шум вдигаш, госпожо — каза Грейди, като се надигна. — На теб всъщност много ти харесва това, което направих. Всички бели жени ли са толкова ужасно опърничави?
— Не отговарям за другите, но аз не съм от жените, които позволяват на всеки срещнат да ги целува.
— Заради индианската ми кръв ли? — суровите му сини очи я гледаха изпитателно, настояваха за отговор.
— Заради начина, по който ме целуваше и докосваше. Не ми харесва. Собственият ми съпруг не го е правил.
Грейди я изгледа недоверчиво.
— Толкова по-зле. Време е някой да го направи.
— Какво знаеш ти за брака? — разяри се тя. Очевидно този полуиндианец не разбираше нищо от свещения брачен съюз.
— Ожених се, преди да навърша двадесет и две — думите му я обезкуражиха.
— Женен? Ти имаш съпруга? — защо ли от тази новина сърцето й се сви, зачуди се Сторм.
— Имах съпруга.
Сторм реши, че е ужасен инат и попита:
— Какво стана с нея? Заряза ли я?
— Лятното небе не е жива. Преди три години тя отиде на небето.
Глухият му глас й показа колко страда от смъртта на жена си. Сторм си помисли, че навярно много я е обичал, щом след толкова време още му е толкова мъчно.
— Съжалявам — не можа да намери други думи, с които да изрази съчувствието си.
— Беше отдавна. Вече не боли толкова — каза Грейди, загледан в далечината. — С времето и ти ще изпиташ същото. Животът продължава. Един ден ще си намериш нов спътник.
— А ти? Искам да кажа, намери ли си нов спътник?
Когато отговори „Може би“ очите му я гледаха остро и изпитателно.
Преценяващият му поглед изнерви Сторм. Понякога я гледаше така, сякаш той е котарак, а тя — паничката му с мляко.
— Желая ти късмет тогава. Трябва да е някоя необикновена жена, за да се справя с теб.
— Да, съвсем необикновена.