— Задръж си мнението за себе си, Грейди Страйкър. Ако ми потрябва помощта ти, ще я поискам, но не чакай да е скоро. Предполагам, че си дошъл за нещо, така че изплюй камъчето, преди да съм затворила вратата под носа ти.
— Доста си категорична за възрастта си, Сторм Кенеди — каза Грейди леко развеселен. — Имам най-доброто желание да помогна, да се грижа за теб, но ти не ми даваш. Просто дойдох да видя не ти ли трябва нещо от града. Отивам в Гътри да купя пирони, за да си довърша къщичката. Вече се пренесох в нея, но се нуждае от някои удобства.
Сторм се изчерви. Може би Грейди наистина се опитваше да бъде добър съсед, но нямаше нужда да се държи грубо с гостите й. Наистина бе много мило от страна на Нат Търнър да й донесе цветя за новия дом. Не можеше да го осъжда, задето иска да купи земята й, а и й се виждаше много достойно, че не бе настоял повече, нито бе се ядосал от отказа й.
— Аз… Оценявам предложението ти, но нямам нужда от нищо. — И добави: — Вече няма да взимам вода от реката. От вчера имам кладенец.
— И аз мисля да си изкопая кладенец, след като си завърша къщата. Дано земята не замръзне дотогава.
— Ако не успееш до зимата, можеш да взимаш вода от моя кладенец — чу се да казва Сторм. — Дължа ти поне това, след като ти ми разреши да отивам до реката през твоята земя. Ела, ще ти го покажа.
Докато говореше, Грейди я гледаше само в устата. Това беше най-сладката уста — със сочни нежни устни, създадени за целувка. Не си спомняше да е виждал други толкова примамливи розови устни. Тя несъзнателно пристъпи напред да му покаже кладенеца. Сблъскаха се и телата им се събраха с мек удар.
— О! — тя широко отвори очи, когато ръцете му я прегърнаха.
— О, скъпа! — Вече нямаше как да не я целуне — ръцете му почти я обгръщаха, телата им се сливаха в едно. — Хич не ме интересува, без да искаш ли го направи или нарочно. Очите му се присвиха и проблеснаха решително.
— Аз не…
Думите потънаха в гърлото й. Грейди покри устата й със своята, езикът му очерта меката сочност на устните й. Принуди я да отвори уста със силен натиск на езика си, настоятелно, както Бъди никога не бе го правил и по тялото й се разля опияняваща топлина. Тъкмо да дойде на себе си от страстната му целувка, и устните му изведнъж се втвърдиха. Започнаха да търсят, да молят за отговор нещо, което тя отчаяно се мъчеше да удържи. Тогава, също така рязко, той прекъсна целувката и я погледна в очите. Устата й гореше от желание и краката не я държаха.
— Отвърни ми на целувката — молбата беше произнесена с гърлено ръмжене.
— Не, аз…
— Ако не го направиш, ще те целувам, докато ти омръзне да се дърпаш.
— Грейди, защо правиш това с мен? — Тя облиза устни и усети вкуса му на езика си.
— Проклет да съм, ако знам.
После устните му отново намериха нейните, този път още по-настоятелно. Сторм с опита да го отблъсне, но ръцете му потънах в косата й и задържаха главата й. Грейди продължи сладостно да мачка устните й.
— Целуни ме, проклетнице!
Тя инстинктивно разбра какво трябва да направи и отвори уста. Той потърси езика й със своя и когато го намери, всмука го в устата си. Тя нямаше какво друго да направи, освен да го целуне. Със страст, каквато не подозираше у себе си, тя се отдаде докрай на огнената му целувка. После, без предупреждение, устата му се откъсна от нейната, за да поеме изгарящия път надолу по шията й, докато ръцете му притискаха бедрата й към напрегнатите му слабини. Когато накрая я пусна, очите й останаха ококорени, а лицето й изразяваше изумление и неверие.
Какво й ставаше?
Гъста гореща кръв изпълни вените на Грейди и той разбра без съмнение, че иска тази жена. Желаеше я повече от всяка друга. Включително и от Лятното небе. Любенето с Лятното небе беше приятно и нежно, естествено като дишането и съня. Но Грейди инстинктивно усещаше, че когато се съберат със Сторм, в това няма да има нищо мило и кротко. Ще бъде разтърсващо, диво и необуздано като имената им и ще промени живота им завинаги.
Беше ли подготвен за такова сътресение?
Изведнъж погледът му се отклони, лицето му не изразяваше никакво чувство. Дрезгавият шепот идваше от дълбините на душата му: