— Какво направи с мен?
Думите му предизвикаха тръпка на мрачно предчувствие по гърба на Сторм.
— Аз… не съм направила нищо. Нищо не мога да направя, ако продължаваш да ме мачкаш и целуваш.
Той я погледна косо.
— Нещо в теб ме кара да забравя, че съм индиански воин. Индианските воини не показват страстите си и владеят чувствата си. А аз просто не мога да се откъсна от теб. Искам да докосвам кожата ти, без дрехите да ме спират — той се пресегна и погали гърдите й. Зърната й се втвърдиха като стегнати малки пъпки под ръцете му и тя се задъха от ужас.
— Искам да те целувам, докато устните ти набъбнат от целувките ми и коленете ти омекнат.
Тя ловко се измъкна, уплашена от следващите му думи.
— Искам да се любя с теб, Сторм Кенеди. Сторм отвори уста, неспособна да издаде и звук, за да го нарече с всички обидни имена, които заслужаваше. Преглътна конвулсивно и успя да изрече:
— Махай се! Как смееш да ми говориш такива ужасни неща!
— Сред Лакота да пожелаеш жена не е лошо нещо. То е правилно и естествено. Ти си вдовица, знаеш мъжките желания. И се кълна, че ме искаш.
— Не можеш да се кълнеш в такова нещо! Това е грях!
Той се развесели искрено.
— Ще видим, Сторм Кенеди, ще видим. А сега, ако ти трябва нещо от града, ще те освободя от неприятното си присъствие. Но помни, скъпа, един ден Тъндър и Сторм ще се съберат в зашеметяващата страст. Великия Баща го каза: „Тъндър и Сторм не могат един без друг“ Сблъсъкът доказва, че ще си струва да се види.
Обърна се рязко, метна се на Светкавица и изчезна сред облак прах.
„Тъндър и Сторм? Великия Баща? За какво изобщо говори Грейди?“ — питаше се Сторм заинтригувано. Говореше с гатанки, които нямаха смисъл. Но инстинктът й подсказваше, че Грейди Страйкър е заплаха за самото й съществувание. Дълбочината и необхватността на желанието му я плашеха.
По целия път до града Грейди се усмихваше. От години нищо не му бе доставяло такова удоволствие, както Сторм Кенеди. Ще не ще, тя ще се предаде.
Грейди навлезе в оживения град и отиде направо в железарията да си купи пирони. Оттам се отправи към магазина. Отчаяно се нуждаеше от топли дрехи и ботуши. Надеждните дрехи от еленова кожа и мокасините му вършеха добра работа, но ако искаше да се прави на бял, трябваше да е облечен подходящо. Излезе от магазина след някакъв си половин час, облечен в панталони от пике и фланелена риза и обут в кафяви кожени ботуши като онези, с които помагаше на баща си в ранчото. Под мишница носеше дебел овчи кожух и току-що свалените дрехи от еленова кожа. След като натовари пакетите на коня, се отправи към банката. Там все още имаше пари, депозирани в сметката на негово име. Тъндър не се нуждаеше от банки, но за Грейди Страйкър банката беше удобен начин за съхраняване на останалите средства. Само едно нещо не направи — не се подстрига. Не можеше наведнъж да се раздели с всичко индианско. Упорито оставаше верен на дългата си коса, с което демонстрираше абсолютното си презрение към прозвището „мелез“. Грейди Страйкър се гордееше с кръвта на Лакота и индианския си произход.
Докато Грейди вървеше към банката, от прикритието на една хотелска стая с изглед към улицата го проследиха двама мъже.
— Това е копелето, Пърди. Ако не беше той, щях да имам страхотно парче земя до реката.
Пърди кимна съчувствено.
— Заради него дясната ми ръка, с която стрелям, е извън строя. Чувал бях, че е бърз с пистолета, но нямах представа, че е чак толкова бърз. В никакъв случай не съм приключил още с него.
— Нито пък аз — измърмори Лу Форк, докато гледаше как Грейди влиза в банката.
— Престанете и двамата — обади се Нат Търнър. — Наех ви за нещо и то не е убийството на полуиндианеца. Може би по-късно, ако сам не клекне, ще се изправим пред този проблем. Но сега се съсредоточете върху вдовицата Кенеди. Сега от всички заселници, които ще посрещнат за първи път зимата в прерията, тя е най-уязвима и склонна да продаде земята си.
— Искаш да убием жена? — попита Пърди. Той никога не беше убивал жена и не знаеше как да постъпи.
— Не, по дяволите, не да я убиете. Само я сплашете така, че да дойде да ме моли на колене да купя земята й.
— Какво пък му е толкоз хубавото на парцела й? — заинтересува се Форк.
— Има един богат купувач от Тексас, който ще купи толкова земя в Оклахома, колкото може да докопа. И най-добре да е по-близо до реката. Доколкото разбрах, смятал да отглежда добитък в Оклахома и Канзас.
— И мислиш, че тая Кенеди ще я продаде на теб? — попита Форк.
— Ако го направи, ще ударя добра печалба — обясни Търнър. — Вие двамата можете да се включите в печалбата, стига да я накарате да продава. А щом тя си отиде, мисля, че и полуиндианецът няма да остане дълго. Вътрешният глас ми казва, че повече го интересува младата вдовица, отколкото земята. Ако тя си продаде парцела, и той ще се предаде и ще ми предложи своя.