— На твое място не бих се мяркал втори път пред очите на Размирника — посъветва Пърди. — Глей к’во ми направи. Можеше да ме убие.
— Но не те уби и сега работиш за мен.
— Да бе, ама ние всъщност искаме да докопаме индианеца — възропта Форк.
— Ето какво — започна Търнър наставнически. — Свършете си вашата работа, момчета, а после аз ще ви помогна с каквото мога да тръшнем мелеза. Освен това ще ви платя страхотни мангизи, ако успеете да изгоните Сторм Кенеди от парцела й. — Пърди и Форк размениха блеснали погледи.
— Дадено, шефе. Наел си точно хората, който ти трябват. Другата седмица тая проклета ръка ще е като нова.
— Нека е другата седмица — съгласи се Търнър, стисна ръцете на двамата, за да сключи сделката. — Не ме интересува какво ще правите, само не я убивайте, преди да е подписала, че ми продава земята и си е получила парите.
— Какво ще кажеш малко да се позабавляваме с нея! — Форксръга Пърди в рамото и мръснишки се ухили. — Вдовицата изглежда дяволски добре. И е млада.
— Всичко, каквото се налага — каза Търнър и се намръщи от отвращение. — Само не ми разправяйте подробности, след като си свършите работата.
Сторм не беше виждала Грейди вече цяла седмица, откакто я целуна така страстно пред собствената й къща. Тя мислено простена, като си спомни поразителната пламенност, с която му отвърна и как страстната му целувка жегна самата й душа. Мисълта за целувката му я накара да се разбунтува. Как смее да я гледа с тия самонадеяни сини очи и да я докосва с изгарящите си устни!
Ами ръцете му? Мили боже, ръцете му бяха навсякъде! Примамваха със силата на ласките си, принуждаваха я да забрави всичко, освен необходимостта да се притиска похотливо към неговото тяло. Заради собственото си спокойствие Сторм се надяваше, че той никога вече няма да стъпи в нейния парцел.
За нещастие, желанието й не се изпълни. Едно ясно утро Грейди се появи на вратата й, ухилен до уши. Когато й каза, че е завършил къщата си, тя го поздрави колебливо.
— Сигурно имаш кафе на печката, нали? — попита Грейди, хвърляйки поглед към вътрешността на къщата й. Неговата съвсем не беше така уютно подредена. Имаше само най-необходимите мебели, които просто изпълняваха предназначението си и толкова.
На Сторм въобще не й се искаше да пуска Грейди вътре. Тази мисъл мина през ума й, когато се чу да го кани да влезе и да се стопли. Още не беше палила новата камина, защото готварската печка беше достатъчна в тези студени, но слънчеви есенни дни. Грейди седна до масата и Сторм му наля чаша кафе.
— Напоследък да си виждала твоя приятел Търнър? — попита той.
— Не, защо?
— Той е спекулант. Търси земя и изглежда е решил да вземе твоята. Ти си сама, без съпруг и фактически без закрила, така че той е сигурен, че ще му я продадеш, ако почака достатъчно дълго.
— Греши — натърти Сторм решително.
— Зимата ще е дълга, Сторм. Събра ли дърва за камината? Хиляди неща трябва да се подготвят за дните, когато няма да можеш да излезеш от къщата.
— Аз… Не… Още не съм нацепила дърва. Предполагам, че ще го направя в някой от близките дни.
— Няма нужда — каза Грейди хрипкаво. — Аз ти нацепих. Това е най-малкото, което можех да направя заради… Заради станалото. Ако ми дадеш фургона си, ще го натоваря и утре ще ти ги докарам.
— Нацепил си ми дърва? — попита Сторм учудено. — Нямаше нужда, аз…
— В твоя парцел дърветата са малко, а в моя е пълно. Бих го сторил за всеки съсед. Пък и съм свикнал на тежка работа, докато ти… е, нека го кажем просто, че си създадена за друго… — напрегнатият поглед на сините му очи не оставяше място за съмнение относно намеренията му.
Сторм някак си успя да запази самообладание и каза с лукава усмивка:
— Аз пък не се сещам за какво друго ставаш, освен за груба работа. Като ти гледам бицепсите, бих казала, че мускулите ти са повече от мозъка.
Сторм кипна, когато непоносимият му смях изпълни стаята.
— Изненадан съм, че си забелязала. Сторм ядно изръмжа. Не познаваше по-вбесяващ човек. Как ли изобщо е живяла жена му с него?
— Ако си си изпил кафето, имам работа навън. Благодаря, че си ми нарязал дърва. Можеш да използваш фургона, когато искаш. Да си призная, не те смятах за толкова грижовен.
Грейди остави чашата и се надигна от стола.
— Не знаеш на какво съм способен, Сторм Кенеди. — Гласът му бе нисък и рязък и предизвика тръпка по гърба й. — Но някой ден ще разбереш!