Неочаквано той скочи. Всичките му еротични мисли се изпариха при звука на изстрела, отекнал над прерията. „Кой ли стреля по това време?“ — зачуди се той, докато умът му трескаво търсеше обяснение на зловещите нощни звуци. Тялото му се напрегна до болка, когато острият му слух определи посоката, от която дойдоха изстрелите — къщата на Сторм. Тялото му изпревари мисълта.
Заряза дрехите си, сгънати грижливо до леглото, сграбчи пушката и ножа си и се втурна навън. Със смразяващ кръвта боен вик се метна на гърба на неоседлания кон и го смушка в ребрата. В миналото толкова често яздеше без седло, че това му беше като втора природа. Нито леденият вятър, нито острите иглички на суграшицата, пронизващи голото му тяло, му пречеха да препуска с всички сили през прерията към къщата на Сторм. Гъстите му черни вежди бяха яростно смръщени, устата — здраво стисната, очите вперени напред. Представяше си всички възможни опасности, заплашващи живота на Сторм посред нощ.
Чудовищен гръмотевичен трясък отпуши целия бяс на предстоящата буря и Светкавица се изправи на задните си крака от страх, но силните ръце на Грейди бързо усмирих коня. Само блясъкът на светкавиците разкъсваше мрака на нощта, когато смътните очертания на тъмната къща на Сторм се открих пред него. Вече не се стреляше, но Грейди усети нов пристъп на ужас, когато пронизителния писък се извиси сред тътена на гръмотевиците.
Грейди спря коня пред къщата и скоч на земята. С нарастващо безпокойство забеляза отворената врата, увиснала на една панта. Хвърли се през нея точно когато Сторм нададе втори писък.
— По-кротко, диво котенце. Нищо няма да ти направим, ако се поуспокоиш и се отпуснеш малко. Ние с приятеля ми искаме само малко да се позабавляваме с теб. Ти си доста сочно парче — мъжът се пресегна да стисне гърдите й. — Не съм пипал такива цици доста отдавна.
Гласът му звучеше приглушено и Сторм разбра, че долната част на лицето му е покрита с кърпа, за да не го разпознаят.
— Побързай, човече! Така съм се надървил, че слабините ми ще се пръснат.
— Защо да бързаме? Имаме цяла нощ на разположение. Искам да го направим както трябва.
— Копеле! — изсъска Сторм. Нощницата й беше вдигната над кръста и тя изпищя отново, защото усети груби пръсти да се промушват безмилостно между краката й. Макар да разбираше, че това по-скоро ще й навреди, отвори уста и отново изпищя.
Тогава изведнъж целият този ад изчезна. Някой с рев се хвърли през отворената врата, мерна се огромното му тяло и двамата мъчители на Сторм се замятаха из стаята. Взирайки се в мрака, Сторм се мъчеше да разпознае спасителя си. Но едва когато блеснала светкавица озари стаята, тя различи Грейди. Беше приклекнал, бронзовата му кожа бе мокра от дъжда. Изпъкналите мускули на бедрата и ръцете му потрепваха, когато пристъпи напред, здраво стиснал ножа в ръка.
— Кучият син! Да изчезваме оттук, преди проклетият Размирник да ни е пречукал!
Възползвайки се от тъмнината, двамата мъже се спуснаха покрай Грейди към вратата. Той реагира инстинктивно и запрати ножа по посока на шума. Болезнен стон доказа, че е улучил целта. Но за нещастие мъжът беше само ранен и в следващия миг двамата с партньора си препуснаха с всички сили през прерията. Грейди искаше да ги последва, но тихата молба на Сторм го възпря:
— Не ме оставяй, Грейди! Моля те, не ме оставяй.
Шеста глава
Проблясък от светкавица протегна назъбени пръсти от светлина през стаята и оформи изпъкналостите и вдлъбнатините по медната кожа на Грейди. Превръщаше го от смъртен в езическо божество — далечно, диво, великолепно в своята голота. Сторм не можеше да откъсне очи от него. Стреснатото й изражение го подкани, той направи крачка към нея и я вдигна. Нежно я прегърна и успокояващо я залюля, после седна на леглото и я сложи в скута си.
— Всичко е наред, Сторм, копелетата ги няма. Вече не могат да ти навредят.
Треперещият й глас издаваше нейното объркване.
— Какво искаха от мен?
— Не знам, но ще разбера. Нищо не ти направиха, нали?
Тя енергично отрече с поклащане на глава.
— Ти дойде тъкмо навреме. Как… как разбра?