— Чух изстрел. Усетих опасност много преди това, но не открих причината за безпокойството си. Трябваше да ме оставиш да настигна тия мръсници.
Ръцете й се обвиха около врата му.
— Не мога да остана сама след… след като те се опитаха да… да…
— Не мисли за това, скъпа. Обещавам ти, че няма да се повтори. Следващия път ще се доверя на инстинктите си. Няма да се учудя, ако в основата на това нападение е Търнър.
Изумена, Сторм категорично протестира.
— Не, Нат не би се оставил да го въвлекат в такова долно нещо.
Тя все още трепереше и Грейди започна да разтрива гърба й бавно и ласкаво. Успокояваше я като изплашено малко дете. Не настоя повече, но дълбоко в себе си бе убеден, че Нат Търнър е способен на много по-лоши неща, отколкото Сторм можеше да си представи.
Нова светкавица пресече мастиленото небе, тътенът на гръмотевицата разтърси прозорците и стресна Сторм. Обезумяла от страх, тя се вкопчи в него и зарови глава в гърдите му, за да потърси топлина и сигурност.
— Какво има? Страхуваш се, че мъжете ще се върнат ли?
Тя пак поклати глава в знак на отрицание и обясни приглушено:
— Мразя бурите. Когато бях малка, една от приятелките ми я удари гръм. Не можех да разбера защо не става. С годините страхът ми от бурите така и не намаля.
Грейди се опитваше да вникне в смисъл на думите й, но новото усещане да държи в ръце топлата и доверчива Сторм надделяваше над всичко. Единствената дреха върху нея му даваше възможност да усети гъвкавото й тяло под батистата. Чувстваше допира на нежните й гърди до своите и инстинктивно разбра, че няма да излезе от къщата й без поне да надникне в рая. Доколкото имаше представа от жени, Сторм също го искаше.
— Май трябва да си тръгвам — рече Грейди. — Аз съм само обикновен човек, Сторм. Мога да понеса само толкова. Или искаш да изпиташ волята ми?
Ръцете на Грейди я галеха така успокояващо, че Сторм трябваше да направи голямо усилие, за да осъзнае какво й казва. И когато разбра, не обърна внимание на молбата му да го отпрати, преди да е станало прекалено късно. Не би останала сама за нищо на света. Сигурността, която намираше до Грейди, бе твърде приятна, за да се лиши от нея. Тя го погледна толкова изненадващо открито, че Грейди извърна очи, защото възнамеряваше да се люби с нея тази нощ и едва удържаше напиращата в слабините му страст.
Той желаеше Сторм Кенеди. И желанието му бе толкова силно, че надминаваше всякакви разумни представи.
— Не разбирам какво искаш, Грейди — Гласът й звучеше треперливо и несигурно. — Не можеш ли просто да приемеш, че не искам да остана сама сега?
— Любов моя, колко си невинна при цялото си самохвалство — тихо прошепна Грейди. — Прекрасно разбирам страха ти. Ти си тази, която не разбира какво искам аз. Погледни ме, Сторм.
Тя неохотно вдигна глава и го погледна право в невероятно сините очи.
— Искам да се любя с теб, Сторм Кенеди. — Ето, каза го. Сега или ще го изгони, преди да е станало твърде късно, или…
Думите на Грейди бяха нежни като милувка. Те проникваха дълбоко в нея и завладялата я премала не й позволи да отговори. Дъхът му изгаряше бузата й, голите му гърди и крака бяха напрегнати и настъпателни. Тя усещаше огромното му желание, толкова живо и осезаемо, че в нея се отприщи нещо дълбоко и непознато. Сякаш ей сега ще й се разкрие някакво тайнство.
— Не ме оставяй, Грейди! — Думите излязоха от устата й, преди да ги е осъзнала.
— О, мила.
Ръцете му се сключиха около нея като стоманени обръчи. Нетърпеливо разкопчаха копчетата на нощницата й. После горещите му устни докоснаха врата й, докато ръцете му сваляха нощницата до кръста. Тя видя как студеният нощен въздух сгърчи кадифените розови връхчета на гърдите й. Нова светкавица проблесна и в стаята стана светло като ден. Грейди изви глава да се наслади на голото й тяло. Очите му, пълни с възхита, гледаха стегнатите, сочни гърди с щръкнали зърна, сърцето му биеше все по-бързо и той едва поемаше въздух.
— О, мила — повтори Грейди дрезгаво. — Сладка, сладка моя. Точно такава си те представях.
Посегна да свали нощницата й, да премахне последната преграда пред сбъднатата си мечта, но Сторм се възпротиви.
— О, боже, не знам какво върша. Това не е хубаво. Не мога.
Грейди простена. Всичката му сдържаност отлетя под напора на чувство толкова пищно, че правеше за смях индианското му самообладание.
— Сигурен съм, че никой не те е любил както ще те любя аз — успя да каже. — Не ме спирай вече. Струва ми се, че цял живот чакам този миг. — Той хвана брадичката й и я наклони, за да се допре до устните му. — Целуни ме, Сторм.
Тя продължаваше да повтаря „не“ и да клати глава, но протегна устни към неговите. През съзнанието й премина порой от мисли, но всичко, което успя да каже бе: