— Сторм. — Притеснена от своето пламенно любопитство, тя извърна очи към лицето му. — Докосни го.
Сторм отвори уста от изумление.
— Да го докосна ли?
Той коленичи на леглото. Големината и мощта му я плашеха и едновременно с това странно я възбуждаха. Не беше съвсем сигурна, тъй като никога не бе виждала Бъди гол, но беше почти убедена, че съпругът й не е бил така щедро надарен. За момент подаде език, за да навлажни устните си и от това чувствата на Грейди се разбушуваха.
Очите му проследиха предизвикателния начин, по който езикът й опипа ъгълчетата на устата й и облиза сочните възглавнички на нежните й устни. Всеки нерв и мускул предвкусваше удоволствието, което беше сигурен, че ще изпита.
— Докосни ме — повтори. — Не се плаши. Не съм по-различен от другите мъже.
„Различен?“ — помисли си Сторм. Искаше да му възрази, да му каже, че никой мъж не може да се сравни с него. Силното ъгловато лице, гордото му излъчване, тъмно медната кожа го отличаваха от другите мъже като деня от нощта.
Понеже тя не изпълняваше желанието му, той взе ръката й и я постави върху набъбналия си член. Очите й се разшириха, но любопитството надви отвращението, тя погали с безчувствени пръсти копието му и кадифения му връх. Той изстена и се наклони към ръката й. Тя го погледна — очите му бяха затворени, лицето — напрегнато, като обхванат от спазми на агония. После ръката му покри нейната, застави я да го обгърне по-плътно и той се притисна в нежната топлина на дланта й.
— Стига — прошепна той, отмести ръката й и падна на леглото до нея. — Сега, скъпа моя, да видим дали Тъндър може да укроти Сторм.
Надигна се на колене и лакти и легна целият върху нея, вмъкна се уютно между бедрата й. След това започна да я целува навсякъде, докъдето стигаше, възбуждаше я, захапваше, побъркваше я с горещата си влажна уста. Ръцете му неспирно се местеха по тялото й, галеха, милваха, предизвикваха дръзко възбуда, караха я да усеща неща, непознати за нея. Когато едната му ръка се мушна между телата им и достигна между краката й, Сторм се дръпна бурно.
— Моля те, недей! Не знам какво ми правиш!
— Правя те щастлива, мила — отговори Грейди, стегна бедрата си и намести набъбналия си член в лоното на нейната женственост. Ръцете му се плъзнаха под нея, за да я подхванат отзад. Държаха я здраво, докато отново и отново се отдръпваше, проникваше, плъзгаше се в горещата й влага. Дълбоко, още по-дълбоко… Когато той изцяло проникна в нея, Сторм трескаво пое дъх и се намести, за да му е по-удобно. Нищо от бедния й опит не я беше подготвило за шока от цялостното отдаване на невероятен мъж като Грейди Страйкър. „С Бъди никога не съм изпитвала такова пълно удоволствие“ — помисли си учудено.
— О, мила, не съм изпитвал нищо по-хубаво — простена Грейди до устните й.
Любеше я бавно, умело, и отвътре, с ръце, устни и член. Тя му поднасяше устните си, несъзнателно молеща за още и той всеки път й доставяше удоволствие. Изведнъж бавните надигания и спускания на таза му станаха неистови, наближаваше оргазмът и сетивата на Сторм изригваха в диво, вихрено удоволствие. Навътре, навън, навътре — тя изцяло се подчини на неговата смайваща страст. Посрещаше тласъците му с все по-шеметни изригвания в блестящ, великолепен отговор. Дъхът на Грейди секна от изумление.
„Яростта на гръмотевицата укроти бурята“ — помисли си той победоносно. Нищо на света не можеше да се сравни със свирепото, диво удоволствие, което изпита в обятията на Сторм Кенеди.
Сторм се носеше върху крилата на страстта му. Примамливото обещание за оргазъм се люшкаше пред очите й като зрял плод и тя се пресягаше към него, отдавайки се напълно на Грейди. Когато след секунди дойде вторият оргазъм в живота й, той предизвика в нея вълни на сластно чувствено удоволствие и тя изкрещя от неудържим страх. Като през мъгла усети, че тялото му се напряга, съсредоточено върху облекчението. Мускулите му се стегнаха и той се замята, тласъците му станаха свирепи и неудържими.
Нажеженото до бяло великолепие, което се спускаше върху Грейди, не можеше да се сравни с нищо, познато дотогава. Тялото му се разтърси от спазми, лицето му изразяваше екстаз, близък до агония, и най-сетне семето му се вля в очакващата го гореща утроба.
Когато най-сетне дишането му се успокои, Грейди се плъзна по бедрата на Сторм и легна до нея. Намести я удобно в извивката на своето тяло, като не преставаше да я гали и милва. Чувстваше се силен и непобедим, по-силен от всякога, толкова силен, че би я пожелал отново… веднага.