— Сторм? — Гласът му бе тих. — Добре ли си?
Промълвеният отговор бе малко несигурен.
— Да.
— Това, което ми каза преди, вярно ли е? Имам предвид, че никога не си достигала оргазъм с мъжа си.
Сторм зарови лице във възглавницата, прекалено смутена, за да му покаже объркването си. Та тя дори не знаеше, че жената може да изпитва удоволствие в брачното легло. Нито бе искала да го знае.
— Аз… Защо трябва да говорим за това? Защо трябва да знаеш какво е ставало в брачното ми легло? — Бе прекрасна в яда си. — Ако ти кажа, че с Бъди не съм изпитвала нищо, дори далечно наподобяващо това, ще се почувстваш ли повече мъж? Трябва ли да унищожиш докрай брака, който до твоята поява смятах за идеален?
Грейди подскочи от радост. Неохотното признание на Сторм тутакси му припомни думите на Великия Баща. Наистина ли душевният му мир и щастие зависеха от Сторм Кенеди? Само времето ще отговори — помисли си той, докато ръцете му властно се сключваха около нея. Беше преуморен, знаеше, че тази нощ няма да заспи. Трябваше да премисли твърде много неща, а искаше и да е на крак, в случай че двамата среднощни нападатели на Сторм решат да се върнат, макар и това да не изглеждаше особено вероятно.
— Спи, Сторм. Късно е, а на теб ти се събра много тая нощ.
Сторм не искаше да мисли сега. Беше уморена, толкова уморена. Но все пак си даваше сметка, че когато бъде в състояние да разсъждава трезво, ще трябва да се справя с последиците, да се изправя срещу взаимни обвинения и да потиска съвестта си. Но беше трудно да се мисли, още повече да се взимат решения в момент, когато тялото й още пламтеше под ръцете и устата на Грейди и продължителното удоволствие не се беше уталожило в тялото й. „Утре — помисли си сънливо — утре ще се изправя срещу срама и проблемите, породени от ужасния грях, който извърших.“
Сторм се пробуждаше бавно. Чуваше вятърът да свисти през разбития прозорец, но се чувстваше уютно и удобно увита в топли одеяла. Одеяла ли? Няма одеяла с такава копринена сила, като тази, която я обгръща. Разбит прозорец? Изведнъж събитията от изминалата нощ нахлуха в съзнанието й с безмилостна яснота.
Сигурно не е била на себе си, за да допусне дивака полуиндианец в леглото си! И ако добре си спомня беше отговаряла на милувките му с ослепителна проява на позорно отдаване. Тъй като реакцията й бе коренно различна от изпитаното в брачното ложе, Сторм реши, че случилото се е лошо и греховно.
Бавно, с въздишка на отвращение, тя обърна глава, видя Грейди, който я гледаше с неразгадаемо изражение.
— Ти се събуди — каза той. — Добре ли спа?
Спомените за споделените през нощта удоволствия смекчаваха острите черни на лицето му. Въпреки лилавите кръгове на изтощение под очите му, нищо не издаваше, че е прекарал нощта в съзерцаване на спящата Сторм. Бе се наслаждавал на чистото й лице и съвършените й форми и бе навивал около пръстите си кичури бляскава руса коса. Когато тя се размърда и отвори очи, Грейди изведнъж се възбуди. При самата мисъл как да се люби с нея, усещаше в себе си прилив на нови сили.
Сторм не можеше да се застави да го погледне в очите, затова се втренчи в гръдта му. Беше гладка, развита и бронзова, с нежни черни косъмчета. Мускулите му изпъваха кожата в чудесни пропорции. Накъдето и да погледнеше, все си представяше гордото му царствено тяло проснато върху нейното и как изключителната му мъжественост я изпълва.
— Спри! — Думата изскочи от устата й, преди да се усети, че говори на глас.
Грейди хитро се усмихна.
— Сбърках ли нещо? — Още нищо не беше направил, но имаше сериозни намерения да го стори.
— Всичко обърка! — каза Сторм, събрала най-сетне смелост да вдигне глава и да го погледне прямо в очите.
— Сбърках ли, като те спасих от ония двамата, дето щяха бог знае какво да ти направят?
— Не, не, разбира се. Аз… ох, стига си ме обърквал. Знаеш какво направи тази нощ.
Загадъчна усмивка се появи на устните му и очите му блестяха с див копнеж.
— Любихме се, Сторм Кенеди, и беше прекрасно. Вълшебно докрай, както и очаквах. И не ми казвай, че не ти е харесало, аз по-добре зная.
Тя простена и скри лице в шепи, отдаде се на отчаянието. И сто години да живее, няма да надживее ужаса от събуждането в едно легло с човека, отговорен за смъртта на Бъди. Ужасът се умножава и от факта, че отвърна на страстта на един дивак по начин, по който никога не го е правила с Бъди.
— Дявол да го вземе, Сторм, какво ти става? Онези мъже нищо не ти сториха. И къщата ти се отърва само със счупен прозорец, разбита панта и няколко дупки от куршуми.