— Хм… Може да е обир? Пък и ти си красива жена… — От недоизреченото Сторм разбра, че той е отгатнал намеренията на маскираните мъже. — Как въобще успя да ги прогониш, без да пострадаш?
— Заповядай вътре, Нат, ще ти обясня — покани го тя. Беше прекалено студено да говорят навън. — На печката има горещо кафе и ябълков сладкиш.
Седнаха един срещу друг. Сръбнаха кафе и хапнаха сладкиш. Нат учтиво изчака Сторм сама да продължи разказа си.
— Помогнаха ми — рече кратко. — Грейди Страйкър ме отърва от… от… неприятности.
Търнър се престори на изненадан.
— Мелеза ли? Какво, за бога, е правил тук, по това време на нощта?
— Не е каквото си мислите, Нат — побърза да каже Сторм. — Идването на Грейди беше голяма изненада не само за двамата маскирани, но и за мен. Дължа живота си на великолепния му слух и остри сетива. Той надушил опасността още преди първите изстрели.
— Какъв… късмет — рече Нат. Макар усмивката му да изглеждаше искрена, очите му оставаха сериозни. — Дано шерифът залови престъпниците.
— Да, наистина, голям късмет — съгласи се Сторм доволно. Въпреки че се опитваше да потисне спомена, очите й се замъглиха мечтателно при мисълта за преживяното след изгонването на натрапниците. Бузите й се изчервиха и тя тръсна глава, за да се освободи от прелестните подробности на страстната им среща.
Нат прочисти гърло, за да я върне в настоящето.
— Опитах се да те убедя, скъпа моя, че тук е опасно за теб. Ами ако се случи пак и Страйкър не е нащрек като през онази нощ?
— Следващият път аз ще бъда подготвена — заяви Сторм категорично.
Търнър се намръщи.
— Това с нищо непредизвикано нападение би трябвало да ти покаже, че не можеш да защитиш земята си. Необходим ти е, съпруг, скъпа моя. Особено, ако смяташ да останеш тук.
— Противно на твоето мнение, Нат, справям се отлично и без чужда помощ.
Търнър знаеше кога да отстъпи. Хич не му се щеше да си навлече гнева на Сторм.
— Убеден съм, че е така, Сторм. Впрочем, ще ти стигнат ли парите, докато земята ти почне да ражда?
Сторм си припомни неотдавнашния разговор с банкера. Къщата и кладенецът й струваха много повече, отколкото очакваше. А след като се запаси с провизии за зимата, остатъкът едва покриваше сметката за поръчания добитък. Новината я изненада, но нищо не можеше да я сплаши. Все някак щеше да постигне своето.
— Ще се оправя. — Неумолимият й вид убеди Търнър, че тя наистина ще успее. Е, ако той не поеме нещата в ръцете си.
— Стига за това, Сторм. Аз всъщност дойдох да те поканя на танците в събота вечер. Откога не си излизала сред хора?
— Танци? — Сторм се изчерви от удоволствие. Спомни си колко обичаха да танцуват с Бъди. — Това е чудес… — не се доизказа. — О, мисля, че не мога.
— Как да не можеш! — меко възрази Търнър. — Ти си млада жена, в живота ти трябва да има и малко удоволствия.
— Какво ще кажат хората? Няма и два месеца, откак съпругът ми загина.
— Много важно какво ще кажат! Никой не може да ти отнеме спомена за него. Убеден съм, че твоят млад съпруг най-горещо би настоявал да приемеш поканата ми.
Доводите му убедиха Сторм. На Бъди не би му харесало да я види затворена вкъщи с мъката си. Той би искал тя да се радва на живота.
— Ти ме придума, Нат. Ще се радвам да отида на танците с теб.
Търнър се ухили доволно.
— Знаех си, ти си прекалено жизнена, за да стоиш в уединение, когато животът те зове. Ще те взема в пет часа в събота. Разчитам на теб.
— Добре — обеща Сторм. Вече очакваше с нетърпение приятната вечер в компанията на Търнър.
Скоро Нат си тръгна. Сторм стоя на вратата и му маха за довиждане, докато се отдалечи.
— Това не беше много разумно, скъпа.
— О! — Сторм се завъртя на пети и изгледа с убийствен поглед Грейди. Бе изникнал като призрак от сянката на къщата и стоеше на няколко метра от нея.
— Защо ме дебнеш? Все така ли се промъкваш? Не съм виждала друг да се движи толкова потайно.
— И преди ти казах — научен съм да се придвижвам незабелязан. А що се отнася до дебненето, просто те държа под око.
— Откъде знаеше, че Нат е тук? Започвам да мисля, че наистина притежаваш някаква тайнствена способност, за която никой не подозира.
Усмивката му напълно я обезоръжи.
— Няма нищо тайнствено, просто гледам и слушам. Разчиствах изгнилите дървета и видях, че Нат препуска насам. Беше ясно накъде се е запътил. Реших да го последвам и да разбера какво крои.
— И понеже очевидно си подслушал разговора ни, вече знаеш, че Нат „крои“ просто да ме покани на танци и нищо друго.
— Глупаво беше да приемаш — повтори Грейди хладнокръвно и властно. — Нат Търнър е мошеник, който не се спира пред нищо, за да получи, каквото иска. А той явно иска земята ти.