Чудо, ето от какво имаше нужда.
Грейди знаеше, че чудеса не стават.
Изведнъж, без предупреждение, изострените му сетива усетиха опасност. Подушваше я. Напрегна се, ръката му се плъзна към оръжието. Цялото му тяло се изопна. Годините на опасен живот бяха усъвършенствали усета му за самозащита и оцеляване. Инстинктите му се задействаха с пълна сила, щом само усетеше някой да го дебне — някой с вече откопчан кобур. За щастие Грейди беше свикнал с неприятните ситуации и се бе научил да се справя с тях по начин, присъщ само на индианците.
— Ела, Размирнико! Ти уби брат ми в Додж Сити и сега ще си платиш!
Гръмотевица го оглуши. Племето добре бе избрало името му. В този миг Грейди Страйкър престана да съществува — на негово място възкръсна Гръмотевицата — бърз, точен, настръхнал, смъртоносен.
Усетили нещо лошо, хората по улиците се пръснаха като листа от вятър. Жените пищяха, сграбчваха децата си и ги бутаха далеч от опасността, а мъжете, намерили сигурно прикритие, наблюдаваха с някакво странно удоволствие как двамата мъже ще се стрелят.
През улицата Сторм Кенеди не забелязваше нищо друго, освен приближаващия се с фургона Бъди. С въздишка на облекчение тя стъпи на платното. Бъди спря фургона до нея и се приготви да скочи долу, за да й помогне да се качи на седалката до него.
— Намерих подслон! — извика той, зарадван, че е успял да намери стая в толкова претъпкан град.
— Довечера ще спим в истинско легло. Госпожа Люк от пансиона току-що изхвърли един клиент, защото не можел да плати и ни дава неговата стая. Знаех си, че ще имаме късмет!
— Страхотно! — изписка Сторм. Момчешкият ентусиазъм на Бъди бе заразил и нея. И тя като него бе решена да заградят свои 160 акра земя и да станат земевладелци.
Грейди знаеше, че обстоятелствата са против него, но не беше в стила му да се предава. През изминалите месеци се бе изправял и пред по-големи изпитания от това. Наистина уби брата на този човек, но само защото онзи го бе предизвикал безразсъдно. Спомни си деня в Додж Сити, дори си припомни лицето на убития. И както много пъти вече, това лице прие чертите на убиеца на Лятното небе. Мъжът го обвини в измама на карти, опита се да го убие и загуби. Грейди нямаше угризения за смъртта на още един безименен бял скитник.
Грейди се съсредоточи, извъртя се и застана на коляно, извади пистолета и се прицели. Разбра по гласа къде точно стои мъжът — това бе тайнствена и ужасяваща способност — да знае къде се намира врагът — и стреля в областта на сърцето. Мъжът дръпна спусъка в следващия миг. Ръката му трепна, куршумът на Грейди вече го беше ранил и изстрелът отиде встрани. Заблуденият куршум се заби в тялото на Бъди Кенеди.
Пронизителен писък подсказа на Грейди, че нещо не е наред. Нещо, което нямаше връзка с лежащия на прашната улица ранен мъж. Щом опасността премина, хората се втурнаха вън от укритията си и се стекоха към едно и също място. Преди тълпата да скрие гледката, Грейди успя да зърне златиста глава, приведена над някакво тяло на улицата до фургона.
Грейди забеляза, че приятелите вече помагат на ранения, но ги удостои само с бегъл поглед. Прибра оръжието в кобура и се изправи в целия си почти двуметров ръст. Нямаше представа какво ужасно нещастие е станало отсреща, но нещо го караше да разбере.
Взе разстоянието на няколко разкрача и се провря в тълпата към двете фигури в центъра. Хората го разпознаха, сториха му път и той видя всичко.
Млад мъж, по-млад дори и от него, лежеше проснат на земята. Толкова блед можеше да бъде само мъртвец. От малка кръгла рана в главата му бликаше кръв и попиваше в земята отдолу. Русата красавица се беше склонила над него, раменете й се тресяха неудържимо, сърцераздирателните й вопли цепеха въздуха.
Сътресението като че ли бе сковало Сторм. Не й се вярваше — само преди миг говореше с Бъди, а сега той лежеше мъртъв. Дори в мъката си тя осъзнаваше, че е загубила завинаги близък приятел и спътник от дълги години. Беше толкова безсмислено, толкова несправедливо Бъди да умре заради двама негодници, изливащи злобата си по улиците, където невинни минувачи можеха да станат жертви. „Защо Бъди?“ — роптаеше тя безмълвно. Животът беше пред него, той беше изпълнен с надежди, пък и това пътуване…