— Не е подаяние. Аз… — започна той.
— Просто си приберете парите. Не ги искам. Ние с Бъди не бяхме богати, но имам колкото за погребението му.
— Хайде, госпожо Кенеди, размислете — любезно предложи агентът. — Парите ще ви трябват да се върнете при семейството си. Господин Страйкър твърди, че не е убил съпруга ви. Не можете ли да приемете предложението му просто като проявя на любезност?
— Любезност? — Сторм презрително го посочи. — Погледнете го само! Прилича ли ви на човек, свикнал да върши добри дела? На мен повече ми прилича на главорез. Един Господ знае какво ще поиска в замяна на своята „любезност“. Върнете му парите, господин Лукас.
Сайлъс Лукас сви рамене и подаде парите на Грейди.
— Чухте какво каза дамата, господин Страйкър.
После, усетил напрежение, се обърна и се скри, за да не присъства на сблъсъка на два избухливи характера.
— Госпожо Кенеди, исках само да направя това, което трябва — възрази Грейди отсечено. Честно казано, мъчно му беше за младата вдовица. Изразителните й кафяви очи бяха зачервени от плач и изглежда не беше мигнала цяла нощ. Той дори не знаеше дали е намерила подслон в претъпкания град.
— Не ми трябва съчувствието ви. Запазете го за някой, който се нуждае от него — каза Сторм. — Не изглеждате от хората, които съжаляват за стореното. Ако не бяхте вие, Бъди щеше още да е жив.
— Нямах представа, че в Гътри някой ще стреля по мен — отвърна Грейди. — Ако знаех, щях да съм по-предпазлив.
— Човек като вас навярно се сблъсква всеки ден със смъртта — каза Сторм надменно. — А Бъди не беше жесток. Той обичаше живота, той… — Изведнъж смъртта на Бъди се стовари като тежко бреме на плещите й. Раменете й се разтърсиха неудържимо и тя избухна в сълзи.
Грейди никога нямаше да разбере какво го накара да прегърне Сторм и да я прислони на гърдите си. Тя беше толкова мъничка, топла и нежна, че той изстена от неприсъщо чувство на състрадание към тази безпомощна жена. Последната жена, към която бе изпитвал същото желание за закрила, бе Лятното небе. А тази тук изобщо не приличаше на нея.
В първия момент Сторм разреши известна близост, като позволи на Грейди несръчно да я потупа по рамото. За миг забрави всичко, освен необходимостта да облекчи мъката си. Постепенно си даде сметка за сдържаната мощ на ръцете, в които се намираше и коравата сила на неговото тяло. Този мъж не беше като Бъди. Усещането беше толкова чуждо, че тя не можа нито да помръдне, нито да проговори няколко секунди.
— Добре ли сте? — тихо попита Грейди. Звукът на ниския, плътен глас накара Сторм да дойде на себе си. Изведнъж осъзна, че приема утеха от мъжа, когото би трябвало да мрази, отдръпна се от ръцете му и го погледна, сякаш беше самият дявол.
— Не ме докосвай!
Червенина пропълзя по лицето на Грейди.
— Извинете.
Беше невероятно, но отново се извиняваше.
— Сбогом, господин Страйкър. — Тя надменно му обърна гръб.
Но Грейди още не беше свършил.
— Сега какво ще правите?
— Не е твоя работа.
— Моя работа е. Обвинихте ме, че съм причинил смъртта на мъжа ви и сега аз нося отговорност за вас. Имате ли достатъчно пари, за да се върнете при семейството си?
Сторм се извърна да го погледне и водовъртежът от руса коса, сияеща като златист воал около нея омая Грейди. Тя беше най-вълнуващата жена, която някога беше срещал. И най-опърничавата. През всичките години, откакто се познаваха с Лятното небе, тя никога не си беше позволила да спори или да нагруби.
— Добре, след като питаш, ще ти кажа точно какво ще направя. Смятам да участвам в надбягването за земя. Ще бъда на старта при даването на сигнала, ще препускам с останалите заселници, за да спечеля своя парцел.
Гласът й бе пламенен, страстен и изпълнен с непоколебима решителност. Грейди смътно се питаше как ли би се чувствал онзи, който получава цялата тая страст и всеотдайност. После изведнъж изплува смисълът на думите й.
— Какво?
— Чу ме, ще се състезавам за земята, която двамата с Бъди искахме.
— Но вие сте жена. — В гласа му се долавяше недоверие. — Жената върви с мъжа си. Тя не бива да прави неща, които са за мъжете.
— В случай, че не си забелязал, аз нямам мъж. Никой, чуваш ли, никой не може да накара Сторм Кенеди да се откаже три дни преди състезанието. Особено пък някакъв главорез полуиндианец.
След името Сторм, изтървано по невнимание, Грейди не чу нищо повече. Сторм.
Като че ли Уакантанка му даваше знак. Живите му сини очи добиха отсъстващо изражение, когато си спомни съдбоносния ден на върха на планината. Имаше видение и Великия Баща говори с него.
„Покоят, който дириш, ще дойде с Бурята. Докато не срещнеш и не овладееш Бурята, няма да има мир в душата ти. Не забравяй, че Гръмотевицата е предвестник на Бурята, но Гръмотевицата може да съществува само в лоното на Бурята.“