— Обърни се съвсем бавно, господинчо, ако ти е мил животът.
Грейди замръзна, после бавно се извърна, за да види човека. Яздеше мършав кон, беше на средна възраст, облечен бедно с износени груби дрехи и фланелена блуза, с ботуши, които бяха видели и по-добри времена. Шапката му беше безвъзвратно съсипана и огромни мустаци покриваха сипаничавото му лице. Пистолетът му беше насочен към Грейди.
— Кой, по дяволите, си ти?
— Аз съм собственика на туй място. Викат ме Форк. Лу Форк. Тия колове дето ги вадиш са моите, индианецо.
Червенина плъзна по шията на Грейди, но той не реагира на предизвикателството.
— Има само един начин да си ме изпреварил, Форк, и той е като си тръгнал преди старта. Ако си от сунърите, ще имаш големи неприятности. Предлагам ти да се махаш с добро. Мога да извадя пистолета и да те застрелям, преди да успееш да натиснеш спусъка на твоя пищов.
Форк понечи да се захили иронично, но смехът заседна в гърлото му. Беше забелязал хладнокръвната увереност в смразяващия поглед на Грейди, твърдата му ръка, отпусната свободно на сантиметри от пистолета и стойката, издаваща опитния стрелец. Челото му се покри с пот и ръката му затрепери. Досега не беше срещал по-ловък и самоуверен мъж от себе си, мъж, чийто вид изразяваше абсолютно презрение и пренебрежение, мъж, който не се страхува да защити себе си или своята собственост, Форк отстъпи пред лицето на толкова явно преимущество, но понеже беше подлец, бързо скрои план как най-добре да се измъкне от ситуацията.
— Будалкаш ме.
Мускулче трепна в крайчеца на окото на Грейди.
— Що не опиташ?
Форк бавно свали оръжието.
— Добре, господинчо, печелиш. Ама няма да те забравя как ме изгони от мойта земя.
Отстъплението остави горчив вкус в устата му.
— Земята беше заградена незаконно и никога не е била твоя. Хвърли оръжието и ти давам пет минути да развалиш навеса си и да го махнеш оттук.
Форк слезе от коня и хвърли пистолета си в краката на Грейди. После бързо и сръчно развали грубия навес, като през цялото време гледаше злобно и свирепо към Грейди. Яхна коня си и се отдалечи и тогава Грейди допусна фаталната грешка да се обърне с гръб. При други обстоятелства той не би го сторил. Но Форк изглеждаше толкова уплашен, че Грейди не можеше и да си представи, че ще има куража да го надхитри. Макар да знаеше, че мъжът е страхливец, а страхливците са непредвидими. Само невероятно изострения слух спаси Грейди от сигурна смърт. Винаги нащрек за опасности и привикнал да се ослушва за най-малката промяна в звуците наоколо, той различи отчетливо щракане на метал в метал. Трябваше да си има едно наум, че такива като Форк винаги носят скрит още един пистолет.
Грейди инстинктивно се хвърли в тревата. Така куршумът, предназначен за сърцето, попадна в рамото му. Но Форк реши, че изстрелът е бил фатален и не се върна да провери. Пришпори коня си и препусна колкото можеше по-бързо към града. Земята беше оградена и той можеше да я регистрира по всяко време. Не държеше да е тук, когато открият трупа.
Сторм чу изстрела и за момент прекъсна изтощителната работа. Тутакси разпозна звука. Заслони очите си с ръка и огледа околността. Не видя нищо подозрително, преминаваха само заселници, търсещи незаети участъци. Не последва и друг изстрел. При все това обаче тя не можеше да се отърси от усещането, че нещо не е наред.
Сторм не можа да открие причината за безпокойството си. Взе нов кол от фургона и го заби в земята. Имаше още доста работа, докато огради парцела си и стигне дотам, откъдето беше тръгнала. Когато приключеше, трябваше само да построи груб навес и да регистрира придобитото в Гътри.
Кой казва, че жената не е равностойна на мъжа? Нямаше търпение да докаже на упорития полуиндианец, че е направила онова, за което той я смяташе неспособна.
Когато Сторм завърши оградата, вече се смрачаваше. Според правилата трябваше да сглоби някаква груба постройка. Не кой знае какво, просто нещо, което да сочи, че земята е заета. Хвърли поглед към съседния парцел. Грейди все още не беше издигнал нищо. Но това, което видя, смрази кръвта в жилите й.
В падащия здрач някакъв мъж колебливо се надигаше, опитваше се несръчно да запази равновесие и отново падаше на земята. Здравият разум й нашепваше да не се забърква в чужди работи, но съвестта я караше да се приближи. Ами ако се е появил сунърът и Грейди го е застрелял? Ами ако това е самият Грейди? Ами ако… Нямаше смисъл да гадае. Сторм се качи във фургона и подкара конете. На седалката сложи пистолета, който Бъди държеше винаги да носи със себе си. Така прекоси късото разстояние до земята на Грейди.