Това бяха неговите показания. Наредих да го отведат, но да не го освобождават още. Може би не процедирах съвсем правилно. Прокурорът не беше издал заповед за предварителен арест, но ние нямахме време да се церемоним. Наистина неговият разказ ми се стори правдоподобен, но трябваше да бъде тепърва проверен, а освен това в края на краищата фон Гунтен беше осъждан. Бях в лошо настроение. Този случай ме безпокоеше; всичко беше тръгнало някак зле, не знаех само как, просто го чувствувах. Оттеглих се в „будката“, както наричах малката опушена стаичка до служебния си кабинет. Наредих да ми донесат от един ресторант близо до Зилския мост една бутилка „Шатоньоф дю Пан“ и изпих няколко чаши. В тази стая винаги цареше ужасен безпорядък, не искам да премълча това; книгите и досиетата бяха разхвърляни, разбира се, по принцип, защото аз съм на мнение, че всеки в тази подредена държава е длъжен да създава нещо като малки островчета на безредието, макар и само тайно. Тогава наредих да ми донесат снимките. Те бяха страшни. След това проучих картата. Мястото на престъплението не е можело да бъде избрано по-коварно. Дали убиецът от Мегендорф беше дошъл от околните села или от града, дали се беше движил пеш, или пристигнал с влака, теоретически не можеше да се установи. Всичко беше възможно. Дойде Матей.
— Съжалявам, че през последния си ден при нас трябва да се занимавате с един толкова печален случай! — казах аз.
— Професия, господин комендант.
— Като разглеждам снимките от това убийство, иска ми се да пратя цялата история по дяволите! — отговорих аз и пъхнах снимките отново в плика.
Бях ядосан и може би не можех да овладея съвсем чувствата си. Матей беше най-добрият ми комисар — както виждате, продължавам, макар и неправилно, да го наричам с тази фамилиарна служебна титла, защото тя ми харесва повече, — в този момент неговото напускане ми беше крайно неприятно.
Той, изглежда, отгатна мислите ми.
— Мисля, че ще е най-добре да предадете случая на Хенци — каза той.
Аз се колебаех. Ако не се касаеше за сексуално убийство, щях веднага да приема предложението му. При всяко друго престъпление за нас е по-лесно. Достатъчно е да изясним мотивите — безпаричие, ревност, и кръгът на заподозрените вече се стеснява. Но при сексуално убийство този метод е безсмислен. Например пътува някой служебно, вижда момиче или момче и слиза от колата — никакви свидетели, никакви очевидци, а вечерта той си седи отново в къщи, може би в Лозана, може би в Базел или някъде другаде, и ние нямаме каквито и да било опорни точки. Аз не подценявах Хенци, той беше старателен служител, но според мен нямаше достатъчно опит.
Матей не споделяше моите съмнения.
— Той работи вече три години при мене — каза той, — научи занаята от мене и аз не мога да си представя по-добър заместник. Той ще се справя със задачите си така, както и аз. Освен това утре аз все още съм тук — прибави той.
Наредих да повикат Хенци и му заповядах да се заемат заедно с вахмистър Тройлер непосредствено с разследването на убийството. Той се зарадва, това беше първият му „самостоятелен случай“.
— Благодарете на Матей — измърморих аз и го попитах за настроението на подчинените му. Ние се лутахме, нямахме нито опорни точки, нито резултати и беше важно те да не почувствуват нашата несигурност.
— Те са убедени, че вече сме хванали убиеца — заяви Хенци.
— Амбулантния търговец ли?
— Техните подозрения не са съвсем неоснователни. В края на краищата фон Гунтен е бил съден вече за блудство.