— Е — каза той и взе от кутията една от своите отвратителни парфюмирани цигари, — наистина не можем да направим нищо повече. Сега трябва да решим кой е луд — Матей или ние.
Аз посочих снимките, които бях наредил да донесат. Трите убити момичета си приличаха.
— Това отново навежда на мисълта за великана с таралежите.
— Защо? — отговори Хенци невъзмутимо. — Момичетата чисто и просто отговарят на типа на амбулантния търговец. — Той се засмя. — Питам се само какво ще предприеме Матей. Не бих искал да съм на неговото място.
— Не го подценявайте — измърморих аз. — Той е способен на всичко.
— Дори да намери убиец, който изобщо не съществува ли, господин комендант?
— Може би — отговорих аз и отново сложих трите снимки към делото. — Знам само, че Матей не се предава лесно.
И излязох прав. Първата новина дойде от шефа на градската полиция. След едно заседание, на което — за кой ли път — трябваше да решаваме някакъв спор за компетентност, вече на сбогуване този нещастник заговори за Матей. Явно, за да ме ядоса. Каза, че често го виждали в зоологическата градина; освен това, че си купил от един гараж на площад „Ешер-Вис“ един стар автомобил марка „Наш“. Скоро след това получих ново съобщение. То ме слиса напълно. Беше една събота вечер в „Кроненхале“ — спомням си го още точно. Около мен седяха всички ползуващи се с известност, име и апетит цюрихчани. Между масите сновяха келнерки, от количката за сервиране се вдигаше пара, а откъм улицата долиташе шумът на движението. Тъкмо ядях супа топчета от дроб под картината на Миро и нямах никакво лошо предчувствие, когато ме заговори представителят на една от големите петролни фирми и без да чака покана, седна на моята маса. Беше леко пийнал и се държеше безцеремонно, поръча коняк и ми разказа, смеейки се, че моят бивш старши лейтенант бил сменил професията си и държал сега в Граубюнден — близо до Хур, една бензиностанция, от която фирмата искала вече да се откаже, понеже била съвсем нерентабилна.
Отначало не исках да повярвам на тази новина. Стори ми се нелепа, безсмислена, абсурдна.
Представителят на фирмата настояваше. Похвали Матей, че и в новата професия се оказал на висота. Бензиностанцията процъфтявала. Матей имал много клиенти. Почти изключително такива, с които бил имал работа навремето, макар и по друг начин. Трябва да се било разчуло, че Матей Страшилището се е издигнал дотам да държи бензиностанция и сега „бившите“ се стичали тук с моторните си превозни средства от всички страни. От допотопни таратайки до най-скъпия „Мерцедес“ — всякакви спирали при него. Бензиностанцията на Матей била станала един вид място за поклонение на престъпния свят от цяла Източна Швейцария. Продажбата на бензин растяла неимоверно. Току-що фирмата му монтирала втора бензинова колона за супер. Тя му предложила също да построи модерна сграда на мястото на старата къща, в която сега живеел. Той благодарил, но отказал и не пожелал също да си вземе помощник. Колите и мотоциклетите често стояли на опашка, но никой не проявявал нетърпение. Всички явно считат за голяма чест да бъдат обслужени от един бивш старши лейтенант от кантоналната полиция.
Не знаех какво да отговоря. Представителят на фирмата се сбогува, но когато количката се приближи, вдигайки пара, нямах вече истински апетит, ядох само малко и си поръчах бира. По-късно, както обикновено, дойде Хенци със своята Хотингер. Беше мрачен, защото някакво гласуване не бе минало както той бил искал. Когато чу новината, заяви, че Матей наистина се е побъркал, както той винаги бил предсказвал; изведнъж изпадна в прекрасно настроение и изяде две пържоли, докато жена му непрекъснато разказваше за театъра. Познавала там някои хора.