— Нищо й няма — казах аз. — Вероятно е по-добре от мен.
На другия край на хола се виждаше боядисана в черно врата. Тя се отвори и Пам Шепърд влезе през нея. По лицето й се стичаха сълзи.
— Аз — каза тя. — Аз съм виновна, те просто се опитваха да ме защитят. Ако сте й направили нещо лошо, аз съм виновна.
Джейн отвори очите си и се взря с празен поглед към нас. Раздвижи главата си.
— Джейн? — обади се Роуз Алекзандър.
— Ще се оправи, мисис Шепърд. Вие не сте я накарали да ме ритне в слабините.
Тя също клекна на пода до Джейн. Аз се отстраних и се облегнах на рамката на вратата със скръстени ръце, опитвайки се да дам възможност на чувството ми за гадене да премине и стараейки се да не го показвам. Както изглежда, хората тук не проявяваха добронамереност към мене. Надявах се, че Джейн и Еди никога няма да се съберат заедно.
Джейн беше станала на крака. Пам Шепърд я държеше за едната ръка, а Роуз Алекзандър — за другата. Те тръгнаха към дъното на хола, където беше черната врата. Аз ги последвах. През вратата се влизаше в просторна кухня. До една от стените имаше голяма стара кривокрака газова печка, в средата на стаята — голяма маса с мушамена покривка, а до другата стена — кушетка с покривка от кафяво рипсено кадифе. В дъното вдясно имаше килер за провизии, а стените бяха облицовани с ламперия от тесни чамови дъски, което ми напомни за къщата на баба ми. Сложиха Джейн да седне в един стол-люлка, тапициран с черна кожа. Роуз отиде до килера и се върна оттам с една мокра кърпа. Тя изми лицето на Джейн, докато Пам Шепърд стискаше ръката й.
— Нищо ми няма — рече Джейн и отблъсна мократа кърпа. — Как го направи, по дяволите? — обърна се тя към мене. — Този ритник трябваше да те довърши на място.
— Аз съм професионален убиец — казах.
— Това не би трябвало да има значение — рече тя, смръщвайки се в недоумение. — Ритник в слабините си е ритник в слабините.
— Някога правила ли си го в действителност досега?
— Прекарала съм десетки часове на тепиха.
— Не, не на тренировки. В бой. Истински.
— Не — призна тя. — Но не се изплаших. Направих го както трябва.
— Да, направи го, но сбърка адреса. Едно от нещата, които се постигат с ритник в слабините, е да се изплаши потърпевшият. Настрана от болката и всичко останало, това не е нещо, с което човек е свикнал, освен това се пази в онази област и се стреми да се прегъне напред и да замръзне. Но мене са ме ритали и друг път и аз знам, че боли, но не е фатално. Дори и за сексуалния ми живот. Ето защо, аз съм в състояние да си наложа да издържа на болката.
— Но… — Тя поклати глава.
— Знам — казах аз. — Мислила си, че притежаваш оръжие, което те прави неуязвима. Което би възпряло хората да те подмятат насам-натам и първия път, когато го използваш, удряш на камък. Аз съм се занимавал с борба. Изкарвам си хляба с бой. Каратето, разбира се, ще ти бъде от полза. Но трябва да запомниш, че това не е уличен спорт.
— Ти мислиш, дяволите да те вземат, ти мислиш, че стана така, защото си мъж…
— Не. Така е, защото един добър едър човек винаги ще бие някой добър дребен човек. Повечето мъже не са толкова добри, колкото съм аз. Много от тях не са толкова добри, колкото си ти.
И трите гледаха в мен и аз се почувствах изолиран, нежелан и притеснен. Дощя ми се да имаше тук още един мъж.
— Може ли да поговорим? — обърнах се към Пам Шепърд.
— Няма защо да говориш с него, Пам — намеси се Роуз Алекзандър.
— Няма никакъв смисъл от това, Пам — каза Джейн. — Знаеш как се чувстваш.
Аз погледнах към Пам Шепърд. Тя беше засмукала двете си устни, така че те не се виждаха и устата й представляваше една тънка линия. Тя отвърна на погледа ми и двамата се гледахме така около трийсет секунди.
— Двадесет и две години — казах аз. — При това сте го познавали, преди да се омъжите за него. Повече от двайсет години се познавате с Харви Шепърд. Нима поради това не е заслужил пет минути разговор. Дори ако не го обичате? В крайна сметка дори само продължителността на връзката ви задължава.