Тя кимна и продължи да клати глава, докато аз й го описвах, при което линиите в ъгълчетата на устата й се задълбочиха.
— И защо той да е проблем?
— Не е. Но, ако не си е измислил всичко това, а той не е достатъчно умен, за да си го измисли, следва, че вие не сте пълновластен господар на съдбата си, каквато изглеждате на пръв поглед.
— Обзалагам се, че не е имал търпение да ви разкаже всички подробности. Сигурно ви е наприказвал куп измишльотини.
— Ни най-малко. Всъщност той беше доста неотзивчив. Наложи ми се да го ударя в слънчевия сплит.
Лека усмивка пробяга за миг край устата й.
— Трябва да ви призная, че не говорите по начина, по който очаквах.
— Чел съм много — казах аз.
— Тогава, какъв е моят проблем?
— Не съм чел толкова много. Допускам, че сте неуверена в своята сексуалност и раздвоена по отношение на нея. Но това е нещо, което не е лъжица за устата на никой от нас.
— Е, като че ли изчерпахме целия психологически жаргон. Ако съпругът ми ходеше да спи с когото му падне, щяхте ли да допуснете, че е неуверен и раздвоен.
— Може би — казах аз. — Особено ако е получил пароксизъм на другата сутрин и накрая са го видели да плаче в леглото.
Лицето й леко порозовя за миг.
— Той беше отвратителен. Вие сте го видели. Как съм могла, с прасе като него. С едно пияно, мръсно, потно животно. Да му дам да ме използва така.
Тя потрепери. Оттатък улицата Джейн и Роуз стояха неподвижни, вперили очи в нас, готови да скочат. Чувствах се като кобра сред сборище на мангусти.
— Той не даваше пет пари за мене. Не го беше еня как се чувствам. Какво искам. Никакъв стремеж да сподели удоволствието. Единственото, което искаше той, бе да рие като свиня и когато свърши с това, да се изтърколи настрана и да заспи.
— Той не остави у мен впечатление да е кой знае какъв джентълмен — казах аз.
— Това не е смешно.
— Не е, не повече от всичко останало. И все пак, по-добре е човек да се смее, вместо да плаче. Когато може.
— Всъщност, не е ли всичко това толкова просто и делнично — каза тя. — Какво знаете вие, по дяволите, за смеха и плача?
— Често ги наблюдавам — казах. — Но въпросът не е в това какво знам аз. Щом Еди е бил толкова отвратителен, защо избрахте него?
— Защото ми се прииска, дявол да го вземе. Защото ми се беше приискало да изляза и да легна с някого без усложнения. Просто едно обикновено, откровено чукане, без много цуни-гуни и глупости от рода на добре-ли-ти-беше-обичаш-ли-ме.
— Често ли правите това?
— Да. Когато ми се прииска, а през последните няколко години ми се е приисквало често.
— Обикновено това ви е по-приятно, отколкото е било в случая с Еди, така ли е?
— Разбира се, аз — о, по дяволите, не знам. Понякога, когато се случи, ми е много приятно, но след това все още се разпъвам от чувството за вина. Мисля, че не мога да превъзмогна всичките онези години на добрите-момичета-не-правят-това.
— Някакъв мъж ми каза, че винаги търсите едрите, млади спортен тип мъже. Сила и младост.
— Себе си ли имате предвид? Вие не сте чак толкова млад.
— Аз с удоволствие бих легнал с вас. Вие имате чудесна външност. Но аз все още се опитвам да разговарям с вас.
— Извинявайте — каза тя. — Това беше опит да пофлиртувам, а аз се опитвам да се променя. Понякога това е трудно, след като дълго време си била нещо друго. На практика през по-голямата част от живота ми флиртът е бил единствената основа на моите взаимоотношения с мъжете.
— Знам — казах. — Но какво мислите за мъжа, който казва, че си падате по спортните типове. Прав ли е?
Тя помълча малко. Някакъв стар открит „Плимът“ със спуснат покрив и силно пуснато радио мина зад нас. Дочух някакъв фрагмент от Роберта Флак, докато звукът заглъхна.
— Май да. Всъщност, никога не съм мислила много за това, но ми се струва, че типът мъж, който търся е едър, млад и силен на вид. Може би се стремя към някакъв вид подмладяване.
— И едно хубаво чукане, без усложнения.
— Също и това.
— Но не с някой, който иска само да рие и след това да се изтърколи до теб.
Тя се намръщи.
— О, не ме занимавайте с дреболии. Знаете какво имам предвид.
— Не — казах аз. — Не знам какво имате предвид. И мисля, че и вие не знаете какво имате предвид. Не се опитвам да споря с вас. Опитвам се да разбера какво има в главата ви. И смятам, че тя е пълна с кукувича прежда.
— Какво значи кукувича прежда?
— Нещо объркано.
— Няма нищо такова. Аз знам какво искам и какво не искам.
— Така ли? Какво?
— Какво значи какво?
— Какво искате и какво не искате?
— Не искам да живея по начина, по който съм живяла двайсет години.
— А какво искате?