— Не — каза тя. — И престани да се хилиш като някой проклет идиот. — Тя отпи малко от третото си мартини. — Самодоволно копеле.
— Направи го, защото аз съм такова страхотно ченге, нали?
— Не — каза тя. Силата на лицето и очите й беше съсредоточена върху мене. — Направих го, защото те обичам.
Двойката в дъното на помещението стана от масата и тръгна да излиза. Жената беше руса с чуплива коса, мъжът носеше бели мокасини и също такъв колан. Когато излизаха от ресторанта, ръцете им се докоснаха и той хвана нейната и я задържа. Аз изпих остатъка от бирата си. Сюзън отпи от мартинито си.
— По традиция — рече тя, — джентълменският отговор на такава забележка е — „И аз те обичам“.
Сега тя не гледаше към мен. Изучаваше маслината на дъното на своето мартини.
— Сюз — казах аз. — Нужно ли е да усложняваме нещата?
— Не можеш да кажеш традиционното нещо ли?
— Въпросът не е в това да кажа „Обичам те“, а в онова, което ще последва след него.
— Имаш предвид любовта и брака, че те идват заедно като коня и впряга ли?
Аз свих рамене.
— Предполагам, че не е задължително. Виждал съм много бракове без любов. Мисля, че би трябвало да е възможно и обратното.
— А-ха — рече Сюзън и отново ме прикова с погледа си.
— Начинът, по който я караме сега, ми се струва добър — казах аз.
— Не — каза тя. — Това е временно и следователно в крайна сметка, безсмислено. Няма по-голяма обвързаност, не предполага никакъв риск и следователно няма истинска връзка.
— Трябва ли човек да страда, за да има истинска връзка?
— Трябва да има риск — рече тя. — Да знаеш, че ако стане невзрачна и неприятна, можеш просто да се махнеш.
— И това означава брак? Много хора си тръгват от брака. За бога, в момента имам клиентка, която е направила точно това.
— След, колко беше, двайсет и две години? — каза Сюзън.
— Една точка за теб — казах. — Тя не е побягнала при първите капки дъжд, нали така? Но нима това има някакво значение? Някое попче, което чете от Библията?
— Не — каза Сюзън. — Но церемонията е видимият символ на обвързването. Обикновено ние превръщаме в ритуал най-дълбоките си намерения, а бракът е начинът, по който сме превърнали в ритуал любовта. Или един от начините.
— Да не искаш да кажеш, че трябва да се оженим?
— В момента казвам, че те обичам и очаквам някакъв отговор.
— Не е толкова просто, Сюз.
— И вярвам, че съм получила отговора.
Тя стана от бара и излезе. Аз довърших бирата си, оставих една десетдоларова банкнота на бара и тръгнах към стаята си. Нея я нямаше там. Нямаше я и на терасата, нито във фоайето или на паркинга. Потърсих да открия малкия й син шевролет, но него го нямаше. Върнах се обратно в стаята. Куфарът й беше все още на поставката, дрехите й висяха в гардероба. Тя не би се прибрала у дома си без дрехите си. Без мен, може би, но не и без дрехите си. Седнах на леглото и погледнах към червения стол в ъгъла. Седалката беше от пресована пластмаса, краката — четири тънки кръгли пръчки от тъмно дърво, с малки месингови накрайници отдолу. Елегантно. Бях прекалено грамаден и корав, за да заплача. Освен това и твърде стар. Не беше никак чак толкова просто.
Върху бюрото имаше някаква картичка, на която пишеше: „Приятно прекарване в нашия здравен клуб и сауна.“ Съблякох се, изрових чифт бели шорти и някаква сива тениска от бюрото, нахлузих ги и вързах връзките на белите си маратонки „Адидас“ с три черни ленти на бос крак. Сюзън винаги ме ругаеше задето нямам чорапи, когато играехме тенис, но на мене ми харесваше как изглеждам. Освен това е досадно да обуваш чорапи.
Здравният клуб беше един етаж по-долу, застлан с килим, състоящ се от няколко помещения, приспособления за пара, сауна, масажи и една тренировъчна зала с универсален треньор. Когато влязох вътре, насреща ми се усмихна широко един жилав мъж на средна възраст с бели широки панталони и бяла тениска.
— Искате ли едно хубаво натоварване, сър?
— Да.
— Разполагаме с нужното оборудване. Запознат ли сте с универсала, сър?
— Да.
— Както можете да видите, това е една машина за вдигане на тежести, действаща с лостове и ролки като по този начин дава възможност за едно цялостно физическо натоварване, спестявайки неудобството от загуба на време за смяна на тежестите и прочие.
— Знам — казах.
— Нека да ви дам известна представа как действа нашата. Има осем положения на централното звено тук, скамейка за преси, уред за преси над главата…
— Знам — казах аз.
— Отчитането на теглото отляво показва началната тежест, маркировките отдясно сочат допълнителното натоварване в резултат на намаляването на опорната точка…