— Това е случай, който наистина искам да сдъвча — обясних. — Множество сигурни факти, множество данни. Сигурна ли си, че знам истинското ти име.
Тя кимна.
— Как ще кодирате вашата обява? — запитах.
— Ако ние се разделим ли? Казваме само: „Сестри, обадете ми се на“ — и после даваме някакъв телефонен номер и отбелязваме първите си имена.
— И пускате обявата в „Стандарт таймс“?
— Да, в колоната за лични обяви.
Слязохме от колата и Пам възкликна:
— Какво хубаво място! Общинската земя е точно тук.
— Всъщност това е градската градина. Мерата е от другата страна на улица „Чарлс“ — отговорих.
Качихме се в моя апартамент на втория етаж откъм лицевата страна. Отворих вратата. Пам Шепърд каза:
— О, много е хубаво. Просто свети от чистота? Винаги съм си представяла ергенските апартаменти с разхвърляни чорапи наоколо, шишета от уиски по пода и разсипани кошчета за боклук.
— Имам човек, който идва да чисти веднъж седмично.
— Много добре. Кой направи дърворезбата?
— Имам дърворезбар, който идва веднъж седмично.
Сюзън каза:
— Не го слушай. Той го върши.
— Ама че интересно, толкова много книги. Прочел ли си всички тези книги?
— Повечето от тях и устните ми ужасно се умориха. Кухнята е ей там. Би трябвало да има достатъчно количество храна.
— И пиене — каза Сюзън.
— Това също — отговорих аз. — В случай че храната не стигне, ти можеш да умреш от глад щастлива.
Отворих хладилника и извадих една бутилка „Амстел“.
— Ще пийнете ли?
Сюзън и Пам отказаха едновременно. Аз отворих бирата и отпих от шишето.
— В хладилника има малко хляб и сирене, и яйца. Във фризера има достатъчно месо. Качествено е. И сирийски хляб. В бюфета има кафе — отворих вратата на бюфета. — Фъстъчено масло, ориз, консервирани домати, брашно и така нататък. По-късно можем да ти донесем зеленчуци и други неща. Ти би могла да направиш списък с допълнителните неща, от които имаш нужда.
Показах й банята и спалнята.
— Чаршафите са чисти — обясних. — Домашната прислужница ги сменя всяка седмица, а тя беше тук вчера.
Тя кимна с глава.
— Защо не направиш списък с храна, дрехи и тоалетни принадлежности, а ние със Сюз ще излезем и ще ти ги купим.
Аз й дадох бележник и молива Тя седна да пише на кухненския плот. Когато свърши, аз й обясних:
— Остани тук след като ние си тръгнем. Не отваряй вратата. Аз имам ключ, Сюз също и никой освен нас няма. Така че няма да ти се налага да ни отваряш вратата, а няма причина някой друг да идва тук. Не излизай навън.
— Какво ще правите? — попита тя.
— Не зная — отговорих. — Ще трябва да помисля.
— Струва ми се, че може би ще пийна едно питие, от това, което ми предложихте — каза тя.
— Добре, какво би желала?
— Скоч и вода?
— Разбира се.
Приготвих й напитката с много лед, много скоч и мъничко вода. Тя отпиваше, докато приключи със списъка.
Когато ми го връчи, предложи и своите пари.
— Не — казах. — Ти можеш да имаш нужда от тях. Ще проследя всичко това и когато нещата приключат, аз ще ти представя сметката.
Тя кимна.
— Ако искаш още скоч — допълних, — знаеш къде е.
Излязохме със Сюзън да пазаруваме. Разделихме се при Пруденшъл сентър на Бойлстън стрийт. Аз влязох в „Стар маркет“ за хранителни продукти, а тя продължи към търговската улица за дрехи и тоалетни принадлежности. Бях по-бърз с хранителните провизии, отколкото тя със своята част от покупките и ми се наложи да повися на площада със смешната статуя на Атлас или на Прометей, или на който и да е там. В киното от другата страна на улицата се прожектираше някакъв филм в две части: „Дяволът в мис Джоунс“ и „Дълбокото гърло“. Вече не ги правят както някога. Какво ли е станало с Кен Мейнард и неговия знаменит кон Тарзан? Загледах се в статуята. Изглеждаше така, сякаш някой беше направил подражание на Микеланджело и го бяха приели на сериозно. Наистина ли Кен Мейнард е притежавал кон на име Тарзан? Някаква млада жена мина край мен, облечена в бяла тениска, без сутиен. На тениската пишеше: ГОЛЕМИТЕ ВОДОПАДИ В МОНТАНА. Гледах я как се отдалечава, когато Сюзън се появи с няколко шарени пазарски торби.
— Някоя заподозряна ли е? — рече Сюзън.
— Не забравяй, че аз съм упълномощен служител на закона. Проверявах дали тези отрязани джинси са със законна дължина.
— И какво установи?
— Мисля, че не са.
Вдигнах торбите с провизиите, взех една от торбите на Сюзън и тръгнахме към колата. Когато пристигнахме вкъщи, заварихме Пам Шепърд, седнала до прозореца, да гледа съсредоточено към улицата. Доколкото можах да се ориентирам, тя не беше правила нищо друго, освен да поддържа количеството на питието си в чашата. Беше пет часът и Сюзън се съгласи да изпие едно питие с Пам, докато аз приготвя вечерята. Накълцах няколко парчета агнешко месо, което бях купил за котлети. Овалях ги в брашно, после в яйца, а след това в галета. Когато бяха, както казва Джулия Чайлд, „добре обвити“, аз ги оставих настрана и обелих четири картофа. Отне ми малко време да ги нарежа на дребни продълговати овали и да ги изпържа в малко мазнина като ги обръщах, за да се зачервят от всички страни. Пуснах котлетите в друг тиган. Когато картофите се зачервиха равномерно, аз ги покрих, намалих котлона и ги оставих да се задушат. Когато котлетите се зачервиха, ги полях с мазнина, добавих малко бяло бургундско вино и пресен джоджен, похлупих ги и ги оставих да омекнат. Сюзън влезе в кухнята, за да приготви две питиета. Направих гръцка салата със сирене „фета“ и узрели маслини, а Сюзън подреди масата, докато аз извадих котлетите от тигана и доварих соса. Изключих котлона, пуснах бучка безсолно масло, разбърках го с винения дестилат и полях котлетите. Към храната имахме топъл сирийски хляб и повече от половин галон бургундско от Калифорния. Пам Шепърд изтъкна, че всичко е отлично и че съм добър готвач.