— Аз не съм злоупотребил с парите.
— То се знае, разбира се, че не си. Тогава защо не отидеш в полицията?
— Никаква полиция — каза Шепърд. Той отпи от бърбъна.
— Защо не?
— Те ще започнат да се интересуват защо са ми трябвали пари от Пауърс.
— А ти си правил икономии оттук-оттам.
— По дяволите, трябваше да го направя. Всеки прави икономии оттук-оттам.
— Кажи ми ти какво си направил.
— Защо? За какво ти е да знаеш това?
— Не знам, докато ти сам не ми кажеш.
Шепърд отпи отново от бърбъна.
— Озовах се в капан. — Завесата над десния прозорец се беше запретнала. Шепърд я оправи. Аз чаках. — Бях започнал бизнес с една фирма, занимаваща се с управление на недвижими имоти, името й е Истейт мениджмънт корпорейшън. Те обикалят да търсят различни обекти от ваканционен тип и организират строителство на вили в съдружие с някой местен човек. В случая аз бях честният човек. Създадохме отделна фирма и станах неин президент. Аз движех проекта, занимавах се с всичко, с градския съвет за планиране, с инспектора по строителството и други от тоя род, като в същото време надзиравах й непосредственото строителство. Те осигуриха архитекти, плановици, финансирането и продажбите. В действителност е малко по-сложно, но нали добиваш представа. Моята фирма беше дъщерна на Истейт мениджмънт, изцяло подчинена на нея. Дотук следиш ли всичко добре?
— Да, това ми е ясно. Аз не съм някой отракан в бизнеса магнат като теб, но ако говориш бавно, така че да мога да следя устните ти, мисля, че ще се справя. Как се казваше твоята фирма?
— Нарекох проекта „Обетована земя“, а фирмата беше Дружество с ограничена отговорност „Обетована земя“.
— „Обетована земя“ — подсвирнах от изненада. — Страхотно! Предимно еврейска клиентела ли търсехте?
— Ами! Еврейска ли? Защо еврейска? Всеки е добре дошъл. Искам да кажа, че нямаше да се развълнуваме, ако да речем семейство Шварц решаха да се включат, но не сме се интересували от религиозната принадлежност.
Съжалих, че бях заговорил за това.
— О’кей — казах. — И така, ти си президент на „Обетована земя“, която е изцяло финансово зависима от Истейт мениджмънт. И после?
— Истейт мениджмънт потъна.
— Фалираха ли?
— Ъ-хъ — Шепърд изпи бърбъна си и аз му налях отново чашата. Предложих му лед, той отказа. — Те работеха по следния начин: хората от Истейт мениджмънт отиваха да огледат земята; имаха наистина големи връзки, много контакти, приближени лица, пътувания до Флорида и прочие. Купувачът внасяше депозит за земята и подписваше договор за къщата по свой избор. Имахме шест модела. Купувачът оставяше депозит и за къщата в трето доверено лице.
— Какво ставаше с депозита за земята?
— Отиваше в Истейт мениджмънт.
— Добре, а кой контролираше депозитите за къщите?
— Аз — рече Шепърд.
— И когато Истейт мениджмънт се оттегли и ти си се оказал с куп инвестирани пари, но без никаква поддръжка, ти си бръкнал надълбоко.
— Да, използвах ги всичките. Трябваше да го направя. Когато Истейт мениджмънт се махна, градът се хвана за разрешителните за строеж. Бяхме само очертали с колчета строителните парцели. Не бяхме прекарали комуникациите, нали знаеш, водопровод, сметопровод, тоя род неща.
Кимнах, бяха ми известни.
— И така, от градската управа казаха, че никой не може да получи разрешение за строеж, преди да са прокарани комуникациите. Бях притиснат. Всъщност така и трябваше да направят. Нещата се разсмърдяха веднага щом Истейт мениджмънт фалира. Изчезнаха много пари — всички депозити за земята, и хората започнаха да се питат какво става. Страхотно се разсмърдя. Бях се скапал. Всичкият ми капитал беше вързан в проклетата земя и можех да си го върна само ако построя къщите и ги продам. Но не можех да го направя, защото нямаше да получа разрешително, ако не съм прокарал комуникациите. А тях не можех да ги прокарам, защото нямах пари. Никой не желаеше да финансира проекта. Банките ти дават пари само след като им докажеш, че всъщност те не ти трябват, нали знаеш как е… А те наистина не желаеха да имат нищо общо с „Обетована земя“, защото до този момент историята вече беше станала известна на всички финансови кръгове, беше стигнала и до главния прокурор на щата и вече беше възбудено следствие срещу Истейт мениджмънт, а една група хора, които бяха купили земя от компанията, вече бяха завели дело срещу нея. И аз започнах да вземам от оставения при мене депозит за къщите. Бях притиснат натясно. Трябваше или да направя това, или да спусна кепенците и да тръгна да си търся работа без пукнат грош в джоба. А вече съм на четиридесет и пет години.