— Да, това ми е известно. Сега ще ти кажа какво е станало по-нататък. Групата, която е завела дело срещу Истейт мениджмънт, е решила да си поиска и депозитите за къщите.
Шепърд кимна.
— И естествено тъй като ти си ги бил изразходвал, за да прокараш комуникациите, не си могъл да им ги върнеш.
Той продължи да кима, докато аз говорех.
— Някъде си намерил Пауърс и той ти е дал парите. С каква лихва? Три процента на седмица ли?
— Три и половина.
— И върху горницата, разбира се.
Шепърд кимаше.
— Не си могъл да се справиш.
Утвърдително кимване.
— И Хок те преби.
— Да, всъщност не го направи самият той. Беше наел двама за тая работа, той ги надзираваше.
— Хок явно се издига. Вече е на ръководна длъжност. Преди все той ходеше по такива работи.
— Каза, че сега той убивал. Тежката работа давал на други.
— А, ето какво било.
— Да — каза Шепърд и облегна глава на прозореца. — Там е работата, че парите на Пауърс ми изядоха главата. Вече бях на път да се оправя. Дължа пари само на него, но не мога да му ги изплатя. Вече съм съвсем близко до победата, но като че ли единственият начин да стигна до нея е като загубя.
18
След като ми разказа греховете си, Шепърд впери очаквателно поглед в мен.
— И какво искаш сега — попитах аз, — навярно опрощение. Казваш два пъти „Отче наш“ и три пъти „Аве Мария“ и това е всичко, а? Изповедта е добра за душата, но няма да помогне на тялото ти, ако не измислим нещо.
— Какво друго можех да направя — заоплаква се той. — Бях притиснат натясно, трябваше да взема от парите за депозита. Истейт мениджмънт се измъкнаха с четири или пет милиона долара. Нима трябваше да стоя със скръстени ръце и спокойно да наблюдавам как всичко си отива. Всичко, за което съм се трудил. Всичко онова, което съм.
— Някой ден ще си поговорим за какво, по дяволите, си работил и може би дори за това, какво си. Друг път, не сега. Много ли те е притиснал Пауърс?
— Имаме уговорена среща за утре.
— Къде?
— В стаята на Хок в Холидей ин.
— Добре. Ще дойда с теб.
— Какво смяташ да направиш?
— Не знам. Ще трябва да помисля. Но така ще е по-добре, отколкото да отидеш сам, нали?
— По дяволите, иска ли питане? — изхриптя гласът му и в бързината той пресуши чашата си.
— Може да ги убедим да почакат — рекох аз. — Колкото повече време имам на разположение, толкова по-голяма е вероятността да измисля нещо.
— Но какво можем да направим?
— Не знам. Помни само, че действията на Пауърс са незаконни. Ако наистина се окажем натясно, ще ги предадем на полицията, а ти ще се явиш като съобвиняем на Пауърс и ще си вън от тази история с едно развързване на езика.
— Но аз ще бъда разорен.
— Зависи какво разбираш под разорен. Ако си партньор на Кинг Пауърс, винаги ще бъдеш на крачка от разорението, все едно дали си богат или беден. Ако си мъртъв, също.
— Не — рече той, — не мога да отида в полицията.
— Сега все още не можеш. Но по-късно вероятно ще трябва да го направиш.
— А как ще си върна Пам? Разорен, без препитание, с името ми по страниците на вестниците като долен измамник. Мислиш ли, че тя ще се върне и ще заживее с мен в къщичка с четири стаички, докато аз събирам богатство?
— Не знам. Доколкото разбирам, тя не се е засилила да се връща при теб и сега, докато все още си богат.
— Ти не я познаваш. Тя непрекъснато сравнява. Кой колко е спечелил, чия къща е по-добра или по-лоша от нашата, чия морава е по-зелена или по-кафява. Не я познаваш…
— Пам е друга работа — рекох аз. — Ще мислим и за нея, но не можем да правим сметки за брака ви, докато не разрешим другия проблем.
— Добре, знай само, че всичко, което съм ти казал, е строго поверително. Не мога да рискувам всичко. Трябва да има някакъв друг изход.
— Харв — казах аз, — ти се държиш така, сякаш имаш кой знае колко решения. Разбери, че нямаш други. Намалил си ги, когато си бръкнал в депозита и си загубил почти всичките, когато си взел пари от Пауърс. Става дума за хора, които биха могли да те убият. Не забравяй това.
Шепърд кимна.
— Трябва да има някакъв начин.
— Да, навярно има. Нека да помисля. В колко е срещата утре?
— В един.
— Ще те взема от вас в един без петнайсет. Сега си върви вкъщи и недей да излизаш. Искам да мога да те открия, ако ми потрябваш.
— Какво ще правиш?
— Ще поразмишлявам най-напред.