Шепърд си тръгна. Полусмазан и съвсем мъничко облекчен. Когато поговорим за проблемите си, понякога ни се струва, че сме направили нещо за тях. Той поне вече не се опитваше да оправи нещата сам. Хубава клиентела имах, няма що. Ченгетата търсеха Пам, а бандитите — Харв.
Отидох при басейна. Сюзън седеше на един стол в червения си бански и четеше „Децата на мечтата“ от Бруно Бетелхайм. Носеше големи слънчеви очила със златни рамки и огромна бяла сламена шапка с червена панделка, която отиваше на банския й. Преди да ме забележи, се поспрях и се загледах в нея. Господи, как е могъл някой да се разведе с тази жена? А може би тя се е развела с него? Всъщност никога не бяхме говорили много за това, но дори да беше така, къде ли се намираше той сега? Ако тя се беше развела с мен, щях да вървя след нея до края на живота си. Приближих се, хванах се с две ръце за облегалките на стола и направих лицева опора. Наведох се над нея и носовете ни се докоснаха.
— Ако бяхме женени и ти се разведеше с мен, щях да вървя след теб до края на живота си.
— Няма да го направиш — отвърна тя. — Твърде горд си за това.
— Щях да пребия всеки, който се среща с теб.
— Виж, за това ти вярвам. Но засега не си женен за мен и затова се разкарай оттук, глупчо! Стига си се пъчил.
Направих пет-шест лицеви опори върху облегалките на шезлонга й.
— Защо говориш така? — попитах.
— Марш — каза тя и ме мушна с показалеца си в слънчевия сплит.
Направих още една лицева опора.
— Знаеш ли какво ме караш да си мисля?
— Разбира се, че знам, а сега се махни от мен, наклоняваш ми книгата.
Бързо направих още една опора и отскочих от шезлонга, така, както гимнастиците слизат от успоредката. Когато краката ми докоснаха земята, се изпънах в стойка мирно.
— Веднъж да ти мине пубертетът — рече Сюзън, — и ще бъдеш страшно привлекателен тип. Малко прекалено развит, но привлекателен. Какво искаше Шепърд?
— Помощ — отвърнах. — Както предполагахме, попаднал е на изнудвач, който му е заел пари, а сега иска да му отнеме бизнеса.
Взех един сгъваем стол от другия край на басейна и седнах до Сюзън. Разказах й за Шепърд и неговите проблеми.
— Това значи, че ще си имаш работа с Хок — рече Сюзън.
— Може би.
Тя сви устни и пое дълбоко въздух през носа си.
— И какво възнамеряваш да правиш?
— Не знам. Ще ми се да отида до бара, да седна там и да поразмишлявам. Идваш ли с мен?
Тя поклати глава.
— Не, ще остана тук да почета и може би след малко ще вляза да поплувам. Като измислиш нещо, искам да ми кажеш, можем да го отпразнуваме с обяд или нещо такова.
Наведох се и я целунах по рамото. Упътих се към бара. Там имаше много хора, които обядваха, но малцина пиеха по това време. Седнах на края на бара, поръчах си едно двойно и се нахвърлих на фъстъците в кафявата купичка пред мен.
Имах две задачи. Едната беше да сваля Кинг Пауърс от врата на Шепърд. Другата — да отърва Пам от съд за въоръжен грабеж и убийство. Дяволски трудна работа. Глупаци. И двамата ме отвращаваха. Но това са рисковете на професията. След време всеки започва да презира клиентите си. Учителят — учениците си, лекарят — пациентите си, съдържателят на бара — пияниците, продавачът — купувачите, чиновникът — просителите. Но, бога ми, те наистина бяха глупаци. „Обетована земя“! Мили Боже! Поръчах си още едно питие. Купичката с фъстъците беше празна. Потраквах с нея по бара, докато барманът не дойде да я напълни отново. С прозрение, помислих си. Пушки, значи. Да се снабдят с пушки и да обезоръжат фалическата власт. Но откъде, по дяволите, ще вземат тези пушки? Ами биха могли да потърсят в търговските обяви на „Йелоу пейджис“, под рубриката: търговия с оръжие. Бих могъл и аз да ги свържа с някой като Кинг Пауърс. След като им даде пушките, те ще го застрелят и това ще разреши проблема на Шепърд. Или пък да скалъпя фалшиво обвинение срещу Пауърс? Не, не това. По-добре е да му заложа капан. Но не свързан с изнудвачество, защото тогава и Шепърд ще влезе в капана. За незаконна продажба на оръжие. Ако всичко мине добре, Пауърс доста дълго време няма да може да досажда на Шепърд. Роуз и Джейн също ще излязат от живота на Пам Шепърд. А защо съм сигурен, че няма да я завлекат със себе си? Защото аз мога да се споразумея с местната полиция. Поднасям им накуп Пауърс и две крайни феминистки при условие, че семейство Шепърд ще бъдат освободени от отговорност. Дотук добре! Трябва само да обмисля подробностите. Планът беше добър. Можеше да свърши работа. Единствената ми друга идея бе да разчитам да склоня Пауърс да отстъпи. Но на това не можех да се надявам. По-добре е да му заложа капан. Да преметна стария Кинг. Поръчах си още едно, ядях фъстъци и размишлявах.