Сюзън дойде от басейна по бяла копринена дрешка до бедрата, облечена върху банския, и се настани на бара до мен.
— Мисля, следователно съществувам — казах аз.
— О, безспорно — рече тя. — Личи ти.
— Почакай и ще видиш — отвърнах аз.
19
След като се наобядвах, се обадих в редакцията на „Стандарт таймс“ в Ню Бедфорд и дадох обява за страницата с частни закодирани съобщения: „Сестри, потърсете ме на 555–1434. Пам“.
Набрах 555–1434. Пам вдигна телефона при първото позвъняване.
— Слушай — казах и й прочетох обявата. — Току-що я пуснах в „Стандарт таймс“. Като ти се обадят сестрите, уговори се да се срещнем. Ти, аз и те.
— О, това няма да им се хареса. Няма да ти се доверят.
— Независимо от това, трябва да ги убедиш. Говори им за задълженията и сестринската любов. Кажи им, че съм намерил един търговец на оръжие, който иска да разговаря с тях. Твоя работа е как ще уредиш срещата, но трябва да го направиш.
— Толкова ли е важно?
— Важно е, за да ти отърва кожата и кожата на Харв и да спася света за демокрацията. Просто го направи! Твърде сложно е да ти го обяснявам сега. Писна ли ти вече да стоиш затворена там?
— Не е чак толкова зле. Гледам дневните предавания по телевизията.
— Не гледай много, ще ти се развалят зъбите!
— Спенсър?
— Да
— Какво става с Харви? Защо трябва да му спасяваш кожата?
— Няма нищо, за което да си струва да се тревожиш сега. Просто съм се загрижил за ценностната му система.
— Добре ли е той?
— Разбира се.
— А децата?
— И те са добре. Липсваш им, както и на Харв. Иначе са добре.
Лъжех най-нагло. Откъде можех да знам как са децата й? Бях видял едно от тях първия ден, когато се заех със случая.
— Странно — рече тя. — Не знам дали ми липсват или не, понякога си мисля, че ми липсват, но друг път си мисля, че би трябвало да се чувствам виновна, че не ми липсват. Понякога за човек е трудно да разбере какво мисли той самият.
— Ами да, така е. Преди да съм затворил, кажи, имаш ли нужда от нещо?
— Не, благодаря ти, всичко е наред.
— Добре тогава. Сюз и аз ще държим връзка с теб.
Затворих телефона.
Натъкмена с избелени джинси и тъмносиня блузка, Сюзън се готвеше да ходи да разглежда антики в Кейп.
— Току-виж съм забърсала някой расов жребец от колежа и така ще се сбъднат най-страстните ми желания — подхвърли тя.
— Виж ти!
— Жените на моята възраст са на върха на еротичната си мощ. А мъжете на твоята възраст са в стремителен упадък.
— Аз съм млад по сърце — отвърнах.
Сюзън бе вече излязла. Подаде глава през вратата.
— Аз нямах предвид сърцата — рече тя и замина.
Погледнах часовника си. Беше един и петнадесет. Влязох в банята, наплисках си лицето с вода, избърсах се и се запътих към Ню Бедфорд.
В два и пет бях паркирал непозволено пред полицейския участък на Спринг стрийт. Сградата беше триетажна, тухлена, с капандури на покрива, кремавожълтеникава. От двете страни на входа имаше бели глобуси на черни железни стълбове като във филмите на Боуъри Бойс. На глобусите с черни букви беше изписано: „Полиция Ню Бедфорд“. Две жълтокафяви полицейски коли със сини бронирани врати бяха паркирани пред сградата. В едната имаше хора. Забелязах, че ченгетата в Ню Бедфорд носят бели шапки. Интересно дали бандитите носеха черни?
Попитах дежурната кой се занимава със случая в „Бристълс сикюрити“. Тя беше руса, със сини сенки върху клепачите и ярко червило. Около десет секунди ме изучаваше с поглед.
— Кой се интересува? — попита накрая.
Независимо от пола, възрастта и националността, ченгето си е ченге.
— Казвам се Спенсър — поясних аз. — Имам разрешително за частна практика от Бостън. Разполагам с информация, която би могла да донесе на някой сержантски пагони.
— Вярвам ви и още как — рече тя. — Защо не ми кажете нещо, да видим дали няма да проявя интерес.
— Вие ли работите по случая?
— Аз съм дежурната, но би могъл да ми направиш впечатление с твоята информация.
Врътнах глава.
— Аз работя само с детективи.
— Всички работят само с детективи. Седя си аз тук и от ден на ден задникът ми дебелее, а типове като теб пристигат и искат да разговарят само с детективи. — Тя вдигна телефона, набра някакъв номер с четири цифри и каза в слушалката „Силвия ли е? Тук е Маргарет — от дежурната. Аха. Кажи му, че тук е дошъл един, който твърди, че има информация за «Бристълс сикюрити». Добре.“ — тя затвори телефона. — Със случая е натоварен да се занимава следователят Джеки Силвия. Седни и го почакай. Ще слезе след минута.