— Имаш ли къде да живееш? — каза Джейн.
— Да, да. Всичко е наред. Добре съм. Използвам неговия апартамент.
— С него ли? — Роуз изведнъж придоби вид на жена в климактериум.
— Не — казах аз така сякаш отговарях на майка ми. — Не. Аз работя по един случай в Кейп. Освен това имам приятелка, ъ… жена, ъ… аз, аз съм със Сюзън Силвърман.
— Това е похвално от негова страна — рече Роуз на Пам Шепърд.
— Все пак аз му нямам доверие — каза Джейн на Роуз и Пам Шепърд.
— Можеш да му се довериш — рече Пам. — Наистина можеш. Аз му имам доверие. Той е свестен човек.
Аз се усмихнах още по-усърдно. Предразполагащо. Джейн ме оглеждаше, търсейки у мен уязвими места.
— Добре, независимо от това дали можем да му се доверим или не, бихме могли поне да поговорим за бизнес с него — обади се Роуз. — Аз ще запазя мнението си за това доколко може да му се има доверие. Какво точно предлага той? — И тъй като до този момент още не се бе обърнала пряко към мен, тя ме удостои с погледа си. Стигаше ми веднъж да се стигне дотук и те бяха вече мои. Мисля, че причината за това беше дяволския ми чар. — И така? — рече тя. — Да, причината беше в дяволския ми чар.
— Мога да ви намеря оръжието, от което имате нужда, на стойност сто хиляди долара. И патрони. Само без каквито и да било въпроси.
— Защо?
— Аз получавам процент за посредничество.
Роуз кимна. Джейн каза:
— Може би това е основание да му се доверим.
— Предполагам, ние ти даваме парите и след това ти ни доставяш оръжието? Вероятно нещо от този род? И когато се уморим да чакаме за доставката и те потърсим, се оказва че ти си сменил адреса си? — каза Роуз.
— Не си права, Роуз — рече Пам Шепърд, — повярвай ми, можете да му се доверите. Той не е нечестен.
— Пам, почти всички са нечестни. Той е толкова нечестен, колкото и всеки друг. Не искам да правя бизнес с него.
— Това е глупаво — казах аз. — Това е глупостта, характерна за умните хора, защото те си мислят, че са умни.
— Какво, по дяволите, значи това?
— Това значи, че ако всички са нечестни, вие няма да постигнете нищо по-добро, където и да е другаде. Освен това, познатото зло е за предпочитане пред непознатото зло. Имам един сериозен довод. Къде ще намерите търговец на оръжие, който да има това количество?
— Ние не сме глупачки — рече Роуз. — Ти смяташ, че жени не могат да се справят с подобно нещо ли? Че търговията с оръжие е мъжка работа?
— Аз нищо не смятам. Това, което знам, е, че тази работа не е за любители. Ако имате късмет, ще ви ошушкат, а ако нямате късмет, ще ви ошушкат и опердашат. — Браво, Спенсър, майстор на революционното арго. Спец по езика на контракултурата.
— И защо трябва да вярваме, че ти няма да ни ошушкаш? — рече Джейн.
— Имате моята дума и уверенията на една от вас. Досега да съм ви излъгал нещо? Върнах ли Пам на съпруга й или на фантетата? Вие нападнахте една банка и убихте един старец. Той е бил полицай и колегите му от Ню Бедфорд няма да забравят това. Те ще ви търсят до дупка. Вие сте укриващи се от правосъдието, както се казва. Освен това не сте в състояние да дадете обява, че търсите търговец на оръжие. Ако се разчуе, че група жени търсят да закупят оръжие, кой мислите, че ще бъде първият появил се търговец? Удобният, онзи, който пристига един ден и казва, че той има стоката, която вие търсите.
— Засега — рече Роуз, — както изглежда, това си ти.
— Да и вие знаете кой съм аз. Следващият ще бъде някой законспириран. Информатор на ФБР, ченге от специалните служби, агент от Министерството на финансите, може би някоя жена, някоя хубава негърка, изпълнена със съответната доза омраза, която иска да помогне на една своя сестра. Вие се появявате с парите, а тя се появява с тринайсет ченгета и затворническата кола.
— Той е прав, да ти кажа — рече Пам Шепърд. — Той има представа от тази работа, а ние не. Кой друг, на когото бихме могли да имаме повече доверие, би ни доставил оръжие?
— Може би просто бихме могли да покрием парите за известно време — рече Роуз.
Аз поклатих глава.
— Не, не можете. Тогава ти ще си просто една престъпница, крадла и убийца. Сега ти си революционерка, която е убила, защото така се е наложило. Ако не направиш това, което си била замислила да направиш, тогава ти няма да имаш никакво оправдание за това, че си убила стареца и вината ще падне на тебе.
— Аз убих пазача — обади се Джейн. — Не беше Роуз. Той се опита да ни спре и аз го застрелях. — Тя изглеждаше горда с това.
— Все тая, все тая — казах аз. — Тя е съучастничка и носи същата отговорност, каквато и ти. Няма значение кой е натиснал спусъка.
— Можем да минем и без любителски психоанализи, Спенсър — рече Роуз. — Как да се осигурим срещу възможността да вземеш парите ни и да духнеш?