— Във водата ли? — попита тя.
— Никога не съм опитвал във водата — казах аз.
Гласът ми отново беше дрезгав.
— Ще се удавя — каза тя.
После се обърна и се гмурна към брега. Аз се гмурнах след нея и я улових на линията на прилива. Ние лежахме на мокрия пясък и се любехме, докато Франк Синатра и Пайд Пайпърс пееха „Има такива неща“ и вълните миеха краката ни. Докато свършим, нощният слушател беше сложил плоча на Арти Шоу и ние слушахме „Да танцуваш в тъмнината“. Известно време останахме неподвижни, оставяйки вълните да ни заливат. Изглежда, че приливът настъпваше. Една по-голяма от другите вълна се разби над нас и за миг останахме под водата. Изскочихме и двамата, изпускайки водата пред устата си, спогледахме се и започнахме да се смеем.
— Дебора Кър — казах аз.
— Бърт Ланкастър — отвърна тя.
— Оттук до вечността — казах аз.
— Най-малкото дотам — отговори ми тя.
И ние се притискахме на мокрия пясък, а вълните се разбиваха в нас, докато зъбите ни започнаха да тракат.
25
След това се облякохме и се върнахме в мотела. Взехме заедно продължителен горещ душ и поръчахме да ни донесат в стаята бутилка бургундско. После седяхме в леглото, отпивахме от виното и гледахме по телевизията филма от нощната програма „Форт Апачи“ — един от моите любими филми. След това съм заспал.
Сутринта закусихме в стаята и когато тръгвах за Бостън, в осем и трийсет, Сюзън беше още в леглото, пиеше кафе и гледаше сутрешните новини по телевизията.
Съфолкският областен съд на Пембъртън скуеър е много голяма сива сграда, която трудно се вижда, защото е закрита наполовина от Бийкъм Хил, а новите сгради на правителствения център я закриват от онази страна, която още наричам Баудоин скуеър и Сколай скуеър. Паркирах долу на Баудоин скуеър, пред сградата на щатската администрация, и се отправих към съда нагоре по хълма.
Джим Кленси имаше мустаци тип Ерол Флин и изглеждаше смешно, защото лицето му беше кръгло и лъскаво, а светлата му коса беше започнала да оредява бързо на челото.
Силвия и Макдърмът бяха вече там, заедно с двама души, които приличаха на филмови герои. Оказа се, че единият от тях е Боби Сантос, който някога можеше да стане комисар по обществената сигурност Другият се казваше Клаус и беше от финансовата служба.
— Там ще се срещнем с някои хора от Челси — каза Макдърмът. — Вече разказахме всичко на Боби, а сега ще информираме тези господа.
Този ден Макдърмът носеше зелена фланелка с джобче отляво на гърдите, сиви джинси и сандали. Пистолетът му беше мушнат в колана под фланелката, точно над токата на колана и приличаше на някаква протеза. Клаус, облечен в костюм стил Палм Бийч, поплинена риза и папионка на точки, го гледаше с отвращение. После се обърна към Силвия.
— Каква е тук ролята на Спенсър? — попита той.
— Защо не попиташ него? — отвърна му Силвия.
— Питам теб — каза Клаус.
Силвия погледна Макдърмът и вдигна вежди.
— Господи — рече Макдърмът.
— Обяснявал ли съм ти защо обратните носят папионки — обърна се към Макдърмът Силвия.
— Аз съм този, който организира това — заявих на Клаус. — Аз съм този, който познава хората и ще наблюдава размяната. Аз съм това, което може да се нарече ключова фигура.
— Продължавай, Макдърмът — каза Кленси, — изложи как стоят нещата, искаме да уточним задачите си.
Макдърмът извади една цигара, която изглеждаше ужасно, от джобчето на фланелката си и я запали.
— Добре — каза той — Ние с Джеки си стояхме в стаята в участъка един ден и мислехме за престъпления и други подобни. През деня нищо особено не се беше случило и тогава дойде ключовата фигура.
— Продължавай, за бога — каза Клаус.
— Рич — скара му се Сантос.
— Да, да, добре де, Боби. Просто не искам да бързам, за да може той да ме разбере — каза той.