— Разкажи всичко, Рич — настоя Сантос.
Рич разказа всичко. Планът предвиждаше два камиона за хранителни стоки, в които щяха да бъдат Силвия, Макдърмът, Сантос, Линарес, Клаус и няколко полицаи от Челси, както и двама души от щатските власти — от подчинените на Кленси. Те трябваше да пристигнат на мястото в пет и половина, да паркират на разтоварните пунктове — единият от едната, а вторият от другата страна на ресторанта и да чакат как ще се развият събитията. Когато му дойдеше времето, аз щях да им дам сигнал като сложа ръце в джобовете си.
— И тогава аз, Джеки и Едгар ще се нахвърлим върху тях като скакалци — заключи Макдърмът.
Кленси отвори кафявата папка на бюрото си и ни подаде да разгледаме две снимки от полицейското досие на Кинг Пауърс.
— Това е Пауърс — каза Кленси. — Регистриран е при нас.
— А аз трябва да ви опиша двете жени — намесих се аз.
Докато ги описвах, Клаус си взимаше бележки, а Силвия чистеше ноктите си с джобно ножче. Другите просто седяха и ме гледаха. Когато свърших, Клаус каза:
— Добро описание, Спенсър.
Макдърмът и Силвия само се спогледаха. Добре щеше да е, ако утре те двамата бяха в единия камион, а Клаус в другия.
— Добре, има ли някакви въпроси? — попита Клаус.
— Готови ли са заповедите за задържане?
— Работим по тях, утре ще са готови — отговори Кленси.
— А как ще обясним капана?
— Какъв капан? — попита Сантос. — Просто сме получили сигнал от информатор, че там се върти нелегална търговия с оръжие, рискували сме и сме извадили късмет.
Кленси кимна в знак на съгласие.
— Всичко трябва да е чисто, това, което правим, е рисковано, ние нямаме нищо общо с двойната игра, която им играе Спенсър.
— Там ще бъде Пам Шепърд от моите хора — казах аз. — Може би ще трябва да я задържите. Ако стане така, дръжте я отделно от другите и ми я предайте щом ги откарате.
— На кого, по дяволите, говориш, Спенсър? — каза Клаус — Все едно, че ти ръководиш операцията.
— Операцията, Джеки — каза Макдърмът на Силвия, — да знаеш, че на това му викат операция.
— Ние се договорихме вече, Клайд. Ще разменим мадамата и мъжа й за Пауърс и терористките.
— Клайд ли? — каза Джеки Силвия на Макдърмът. — Сигурно той се казва Клайд Клаус? — лицето на Макдърмът сияеше от удоволствие.
А Клаус леко се изчерви.
— Клайд Клаус! — Макдърмът и Силвия произнесоха това име едновременно, като едва сдържаха кикота си.
— Хей, вие, двамата клоуни, търсите си белята — каза Сантос. — Имаме сериозна работа да вършим. Крус ви прикрепи към мене за тази задача, нали знаете. Ще слушате какво ви казвам — рече Сантос.
Силвия и Макдърмът си придадоха сериозно изражение, като едва се сдържаха, да не се разсмеят отново.
— Нещо друго? — попита Кленси. Той ни изгледа един по един. — Добре, нека отидем да огледаме обекта.
— Без мене — казах. — Аз ще го огледам по-късно. Ако някой от лошите го е поставил под наблюдение, както би се изразил Клаус, аз не искам да ме видят с група странни и съмнителни мъже.
— А ако те видят сам да оглеждаш мястото — каза Сантос, — ще решат, че просто си предпазлив. Точно като тях. Да, добра идея.
— Познавате ли мястото? — попита Кленси.
— Да.
— Добре. Хората от Челси ще командва някой си лейтенант Каплан, в случай, че там искате да направите проверка.
Аз кимнах.
— Благодаря, Кленси. Приятно ми беше, господа. До утре — казах аз и излязох от кабинета на Кленси. Преди да затворя, вдигнах палец и пожелах на Клаус: „Успех и добър лов“, после затворих. Чух зад себе си Джеки Силвия и Макдърмът, които този път се кискаха открито.
Когато затворих вратата, Клаус тъкмо казваше: „Слушайте…“
Веднага щом излязох, си купих два хотдога и бутилка сода от един уличен автомат. Изядох ги, седнал до фонтана на площада пред градската управа. Много жени, работещи в сградите на правителствения център, също обядваха на площада и аз започнах да ги класирам според тяхната обща привлекателност за мен. Бях стигнал до шестнайстата поред, когато свърших обеда и трябваше да се хващам на работа. При нормални обстоятелства за това време щях да класирам двайсет и пет, но имах три кандидатки за седмото място и загубих доста време, докато разреша въпроса.
Челси е запуснато градче, което жителите му обичат. То е близо до Бостън, от другата страна на реката. Пълно е с търговци на боклуци, парцали и стари автомобилни гуми.
Там имаше едно открито и буренясало обширно пространство, където някога голям пожар е погълнал половината град, оставяйки може би най-големия незастроен терен в света. В северозападния край на града, където той граничи с Евърит, се намираше търговският център на нова Англия — един от двата големи товарни пункта в покрайнините на Бостън, откъдето се изсипваше по-голямата част от храните за града. Беше непривлекателно място, близо до рафинерията на Евърит, но имаше ресторант, разположен в стар жп вагон. Спрях колата до ресторанта и влязох вътре. Малко се разтревожих, защото, докато седях на бара и гледах навън, установих, че моята кола се вписва чудесно в околния пейзаж.