— Готова съм.
— Имаш гардероб за всякакви случаи — казах аз. — Имам чувството, че си накарала Сюзън да ти купи и шапка за сафари, в случай, че докато си тук, ти се наложи да убиеш някой тигър.
Тя се усмихна доста неубедително. Беше уплашена.
— Ще мине като по вода — казах аз. — Там ще има повече полицаи, отколкото плодови мушици. А аз ще съм до тебе.
Слязохме по предните стълби, влязохме в колата и потеглихме.
— Знам това — каза тя. — Знам, че всичко ще бъде наред. Събраха ми се толкова много неща, а сега и това. Полиция, гангстери, а е рано сутринта и вали, и толкова много неща зависят от това.
— С теб и мен, миличка — казах аз, — с нас всичко ще е наред. Потупах я по коляното. Това беше жест, който бях научил от баща си. Когато той го правеше, в него се съчетаваха обич и утешение. Но като че ли не помогна много на Пам Шепърд. В шест без дванайсет минути влязохме в паркинга на ресторанта. Вече се беше съмнало, но беше сиво и мрачно, ужасно студено за лятото, а топлата жълта светлина от прозорците на вагона изглеждаше приятно. Имаше много коли и камиони. Работата тук започваше много рано. Предположих, че в два от камионите са моите хора, но нищо не подсказваше в кои.
Вътре седнахме в едно сепаре и поръчахме две кафета и две кифли. Пам не докосна своята кифла. Около две минути след шест Кинг Пауърс влезе облечен с тренчкот и карирана шапка за голф. Мейси го следваше в сив шлифер, а навън, при входа, видях Хок, облечен в нещо, което приличаше на бяла кожена пелерина с качулка.
— Добро утро, Кинг — казах аз. — Искаш ли едно кафе? Или кифла? Мисля, че моето гадже няма да яде своята.
Пауърс седна и погледна Пам Шепърд.
— Това ли е купувачът — попита той.
— Една от тях. Другите с мангизите още не са дошли.
— Да идват по-скоро, по дяволите — каза Кинг.
Мейси седеше до Пауърс.
— Имаш чудесна шапка, Кинг — казах аз. — Леля ми Берта носеше подобна, когато валеше. Казваше, че ако си намокриш главата, лошо ти се пише.
Пауърс не ми обръщаше внимание.
— Щом кажа шест часа, по дяволите, имам предвид точно шест, а не шест и пет. Разбираш ли какво казвам?
Роуз и Джейн влязоха в ресторанта.
— Какво съвпадение, Кинг — казах аз. — Ето ги.
Направих знак на Роуз и Джейн и посочих навън. Те се обърнаха и излязоха.
— Да идем при тях — казах аз. — Навън ще има по-малко хора около нас, които да ни слушат.
Пауърс стана, Мейси тръгна след него, а ние с Пам ги последвахме. Когато излизахме, разгледах Хок отблизо. Наистина беше с бяла кожена пелерина с качулка.
— Чудесна сутрин, нали, шефе — каза той.
— Искаш ли да ти цапна един по главата за късмет.
Виждах как раменете на Хок се тресат от тих смях.
Той мина зад мене. На паркинга казах:
— Кинг, Мейси, Хок, Роуз, Джейн, Пам. А сега, след като всички са представени, нека да свършим работата.
— Носите ли парите? — попита Пауърс.
Джейн му показа пазарската чанта, която носеше под черната си мушама.
— Мейси, вземи ги в камиона и ги преброй.
— А как да сме сигурни, че няма да избяга с тях? — попита Роуз.
— Господи, сестро, какво не е наред? — каза Пауърс.
— Искаме да видим пушките — отвърна Роуз.
— Те са отзад в камиона — каза Мейси. — Може да влезем заедно и вие да огледате пушките, докато аз броя парите. Така няма да губим време и двамата ще сме сигурни.
— Добре, направете така — каза Пауърс. — Аз се махам от проклетия дъжд. Хок, ти и Мейси им помогнете да натоварят стоката, щом Мейси провери парите.
Пауърс се качи в кабината на жълтия камион под наем и затвори вратата. Роуз, Джейн и Мейси отидоха към задната част на камиона. Мейси отвори вратите и тримата се качиха вътре.
Хок, аз и Пам Шепърд останахме на дъжда. След около минута Роуз се наведе от задната част на камиона.
— Спенсър, ще дойдеш ли да прегледаш тези неща?
— Не мърдай оттук — казах на Пам. — Връщам се веднага.
Хок стоеше неподвижно до нея, облегнат на бронята на камиона. Аз минах отзад и се качих. Пушките бяха там. Още в оригиналните си сандъци. Карабини М2. Проверих два или три.
— Да, казах аз, добри са, сега можете да изтрепете цял взвод старци.
Роуз не ми обърна внимание.
— Добре, Джейн, докарай камиона тук. Спенсър, ти ни каза, че ще помогнеш да натоварим.
— Да, госпожо. Ние с Хок ще помогнем.
Мейси взе пазарската чанта, скочи долу и отиде до кабината, където седеше Пауърс. Подаде му парите и се върна при задната врата.