Дисководещият по радиото обяви следващата песен — „Лети, Робин, лети“.
Спрях радиото.
— Смяташ ли, че ще се разберат? — казах аз.
Сюзън сви рамене.
— Той не вдъхва много надежди, така ли е?
— Не, но той я обича.
— Знам — Сюзън направи пауза. — Мислиш ли, че ние ще се разберем?
— Да. Вече сме го направили.
— Така ли?
— Да.
— Значи положението остава непроменено.
— Нищо подобно.
— А какво значи тогава?
— Значи, че аз смятам да ти предложа да се оженим.
Сюзън затвори книгата си. Тя ме погледна, без да каже нищо. След това се усмихна.
— Наистина ли? — рече тя.
— Да.
— Това ли било?
— Мисля, че да, би ли желала да се омъжиш за мен?
Тя мълчеше. Вълните идваха тихо към брега и се разбиваха нежно в краката ни.
— Не знам — каза Сюзън.
— Аз бях останал с друго впечатление — казах.
— Аз също.
— Бях останал с впечатлението, че ти искаш да се омъжиш за мен и се сърдиш затова, че още не съм те попитал.
— Аз също бях с това впечатление — рече Сюзън.
— „Песни нечути, отдалеч са по-сладки“ — изрецитирах.
— Не, не е там работата, близостта ти не те прави по-малко любим. Работата е… Не знам. Не е ли странно това. Повече съм искала увереността от това да го поискаш, отколкото консумирането на самия факт.
— Консумирането му едва ли би представлявало някаква изненада за нас.
— Знаеш какво искам да кажа — рече тя.
— Да, знам. Как смяташ да се отнесеш към вземането на решение — искаш ли да се омъжиш за мен, или не?
— Не знам. Един от начините е да ме заплашиш, че ще се махнеш. Не бих искала да те загубя.
— Няма да ме загубиш — казах аз.
— Не, не мисля, че ще те загубя. Това е едно от твоите прекрасни качества. Аз притежавам свободата, до известна степен, да се колебая. Безопасно е да си нерешителен, ако ме разбираш какво имам предвид.
Кимнах.
— И няма да се отървеш от мен — казах аз.
— Аз не го искам.
— Само че тук формулата вече няма да е „свободни да сме ти и аз“. Сега ще бъдем свободни да сме ние, безразделност.
— Колко ужасно конвенционално от твой страна — Сюзън ми се усмихна. — Аз обаче не искам да се отърва от теб и да тръгна с някой друг мъж. И се колебая, не защото искам да експериментирам тук и там. Правила съм това. Знам достатъчно. Това важи и за двама ни. Съзнавам, че сигурно би ти било трудно да ме делиш с типове от бара за неомъжени.
— Така е.
— Въпреки това, има неща, за които трябва да помислим.
— Например?
— Къде ще живеем?
Аз все още лежах, докато тя бе полуседнала, беше се подпряла на левия си лакът и тъмната й коса бе паднала малко напред. Вътрешната й енергия беше почти осезаема.
— А-ха — казах.
Тя се наведе напред и ме целуна по устата.
— Това е една от най-очарователните ти черги — страшно бързо схващаш.
— Ти не искаш да напуснеш дома си, работата си.
— Или града, в който съм живяла близо двайсет години и където имам приятели, и начин на живот, на които държа.
— Аз не се връзвам с тези неща, Сюз — казах аз
— Разбира се, че не. Погледни се, ти си съвършеният мъж, съвършеният възрастен в някои отношения, великият, могъщ, покровителстващ баща. И в същото време ти си най-голямото, проклето дете, което съм виждала някога. Ти не би могъл да имаш никаква работа в предградията, в някоя къщичка в Кейп Код, да подрязваш тревата, да поплуваш в клуба. Ти беше удушил някакъв мъж, нали?
— Да, малкото му име беше Фил, никога не съм знаел другото му име, просто Фил. Никак не ми беше приятно.
— Да, но на теб ти харесва работата, в която възникват неща от този род.
— Не съм сигурен, че това е детинско.
— В най-добрия смисъл на думата е така. За теб в това има някакъв елемент на игра, един стремеж по-скоро към средствата, отколкото към целите. Често пъти изходът се превръща във въпрос на чест.
— Често пъти това е въпрос на живот и смърт, мила.
— Разбира се, че е така, но това го превръща само в една по-значима игра. Моите съседи в Смитфийлд са по-сериозни хора. Техните занимания се свеждат до успеха или неуспеха. За по-голямата част от тях, това не е никак забавно.
— Ти доста си мислила за мен — казах аз.
— И още как. Ти няма да се откажеш от своята работа. Аз няма да оставя моята. Няма да се преместя в Бостън. Ти няма да дойдеш да живееш в Смитфийлд.