— Убий го — рече той. — Убий го, копелето му с копеле. Убий го, Хок.
— Хок — каза Сюзън.
Аз не свалях очи от Хок. На Мейси нямаше да му стиска да направи това. Той би го направил, за да си спаси кожата, ако не може да избяга. Но не би го направил просто така; за това се изискваше нещо, което Мейси не беше научил в търговското училище. Поуъл би направил каквото му кажат, но засега никой не му беше казал нищо. Оставаше Хок. Той стоеше неподвижен като дърво. С крайчеца на окото си видях как Шепърд протегна ръката си и я сложи върху гърба на жена си, между плешките.
— Хок — отново каза Сюзън.
Пауърс, който все още седеше на пода с щръкнали нагоре колене и показали се над кафявите му обувки бели чорапи, рече:
— Хок, копеле с копеле, прави това, което ти казват. Изгори го, гръмни го. Веднага. Убий го.
Хок поклати глава:
— Не.
Пауърс беше застанал на коленете си и се опитваше да се изправи на крака. Той беше толкова зле, че му бе трудно дори просто да стане от пода.
— Не ли? По дяволите, на кого казваш не, негър такъв. Кой ти плаща на тебе? Прави това, което ти се казва.
Лицето на Хок се разтегна в широка усмивка.
— Не, не смятам, че ще направя това, което ми се казва. Мисля, че ще оставя това на теб, шефе.
Поуъл каза:
— Аз ще го направя, мистър Пауърс.
Хок поклати глава.
— Не, не ти Поуъл. Остави оръжието си и иди да се разходиш. Ти също, Мейси. Това тук ще се реши между Спенсър и Кинг, един на един.
— Хок, ти трябва да си откачил — каза Мейси.
— Хок, какво правиш, по дяволите? — рече Пауърс.
— Излизай, Мейси — рече Хок. — Двамата с Поуъл оставете пистолетите си на масичката и излезте оттук.
— Хок, за бога — рече Пауърс.
— Направете каквото ви казвам — рече Хок, — иначе знаете, че ще ви убия.
Мейси и Поуъл сложиха пистолетите си на масата и тръгнаха към външната врата.
— Какво става тука, по дяволите — рече Пауърс. Сега цветът на лицето му бе поизбледнял, а гласът му бе скочил с една октава. — Не слушайте заповедите на тоя шибан негър, слушайте какво ви заповядвам аз.
— Расово оскърбление — обърна се Хок към мене.
— Това е грозно — казах аз. — Грозни приказки.
— Мейси — рече Пауърс, — повикай ченгетата, когато излезеш. Чуваш ли, Мейси, повикай ченгетата. Ще ме убият. Тоя луд негър иска да ме убие.
Мейси и Поуъл излязоха и затвориха вратата. Сега Пауърс повиши глас:
— Мейси, по дяволите, Мейси.
— Няма ги, Кинг, заминаха — рече Хок. — Време е сега да свършиш със Спенсър, така както беше започнал.
— Аз нямам пистолет. Ти знаеш това, Хок. Аз никога не нося оръжие. Дай ми пистолета на Мейси.
— Никакви пистолети, Кинг. Просто го набий хубаво, както беше започнал преди.
Хок пъхна пистолета под сакато си и се облегна на вратата, скръстил ръце. Лъскавото му абаносово лице беше безизразно. Пауърс, вече станал, отстъпи две крачки назад.
— Хей, чакай малко, виж какво, Хок, ти знаеш, че аз не мога да продължа сам срещу Спенсър. Не знам дори дали и ти би могъл. Искам да кажа, че така не е честно, разбираш ли. Искам да кажа, че това не е начинът, по който работя аз.
Лицето на Хок беше празно. Харви Шепърд стана от канапето, замахна аматьорски, описвайки широк кръг из стаята, и нанесе на Пауърс зашеметяващ удар с дясната ръка. Ударът попадна високо, отстрани в главата на Пауърс, близо до дясното му ухо и го зашемети. В същото време вероятно Шепърд си счупи едно от кокалчетата на ръката. Глупаво е да удариш някой по този начин, но изглежда, че на Харви това не му правеше впечатление. Той налетя отново срещу Пауърс като го удари с лявата ръка по лицето и го събори на пода. Пауърс се сборичка да се докопа до двата пистолета на масата, докато Шепърд се опитваше да го ритне. Аз се изпречих между него и пистолетите, при което той се хвърли напред и ме захапа за десния прасец.
— Господи — казах аз, наведох се и го изправих на крака.
Той посегна да забие двете си ръце в лицето ми и аз го извъртях, за да го отстраня от себе си и го блъснах силно в стената. Шепърд тръгна отново към него и аз протегнах ръка и казах:
— Достатъчно.
Шепърд продължи да напира и трябваше да го хвана за рамото и да го отблъсна назад. Той продължи да напира насреща ми.
— Недей, Харви — обади се Пам Шепърд от канапето.
Шепърд спря да напира и се обърна към нея.
— Господи — рече той и отиде и седна на канапето до нея. Обгърна я непохватно с ръце и тя се облегна на него, малко схванато, но без да се съпротивлява.
Сюзън стана и отиде при Хок, сложи ръце на раменете му и като се повдигна на пръсти, за да го достигне, го целуна по устата.
— Защо не го направи, Хок? Знаех, че няма да го направиш, но не знам защо.