— Не зная. Купих я просто така. Действам съвсем несъзнателно, щом видя униформа. — Керн погледна марката. Дяволският водопад в Готхард. — Ще напиша анонимно заплашително писмо на Амерс — каза той.
— Амерс ли? — прекъсна го Рут. — Знаеш ли, че той се лекува при Беер?
— Какво? Наистина ли? — погледна я втренчено Керн. — Кажи ми, че лекува черния си дроб, и ще се изправя на главата си от радост.
Рут се засмя. Смееше се така, че се разлюля като зряла нива от вятъра.
— Да, затова именно ходи при Беер. Беер е единственият лекар в Муртен. Представи си само колко е тежко за Амерс да отиде при лекар евреин.
— Велики боже! Това е най-великият миг в живота ми. Щайнер ми казваше някога, че най-рядкото щастие е да получиш едновременно и любов, и отмъщение. А ето ме застанал на стъпалата на централната пощенска станция в Женева, удостоен и с двете. Биндинг може би сега е в затвора или си е счупил крака.
— Или пък някой го е ограбил.
— Още по-добре! Ти имаш прекрасни хрумвания, Рут!
Заслизаха по стълбите.
— В тълпата е по-безопасно — каза Керн. — Там не може да ни се случи нищо.
— Тази нощ ли ще преминем границата? — попита Рут.
— Не. Трябва най-напред да си отпочинеш и да поспиш. Пътят е дълъг.
— А ти не трябва ли да поспиш? Може да потърсим най-сетне някой пансион от Биндеровия списък. Толкова опасно ли е наистина?
— Не зная вече — каза Керн. — Не мисля. Нищо особено не може да се случи толкова близо до границата. Най-лошото, което може да стане, е да ни предадат веднага на митничарите. Но дори да беше по-безопасно, пак не бих тръгнал тази нощ. В дванайсет часа по обед, сред тълпата, човек може да действа правилно и спокойно. Когато се стъмни, е съвсем друго. Освен това всичко става все по-невероятно всяка минута. Ти си тук отново… Как може човек да тръгне веднага доброволно?
— И аз не бих останала сама тук — каза Рут.
Глава шестнайсета
Керн и Рут успяха да преминат границата незабелязано и взеха влака. В Париж пристигнаха вечерта и застанаха пред изхода на гарата, без да знаят накъде да тръгнат.
— Не бой се, Рут — каза Керн. — Ще отидем в някой малък хотел. Днес вече е късно да опитваме нещо друго. Утре ще разгледаме повече.
Рут кимна. Беше уморена от нощното пътуване.
— Все едно къде ще нощуваме — каза тя.
В една странична улица видяха червена електрическа реклама: Хотел „Хавана“. Керн влезе и запита за цената на една стая.
— За цяла нощ ли? — попита портиерът.
— Разбира се — отговори учудено Керн.
— Двайсет и пет франка.
— За двама ли? — попита Керн.
— Разбира се — отвърна на свой ред учудено портиерът.
Керн излезе и доведе Рут. Портиерът ги изгледа набързо и побутна към Керн един полицейски формуляр.
Като видя, че Керн се колебае, той се усмихна и каза:
— Ние не се отнасяме много сериозно към тези неща.
Керн въздъхна облекчено и се записа под името Лудвиг Опенхайм.
— Това ни стига — каза портиерът. — Двайсет и пет франка.
Керн плати и едно момче ги заведе горе. Стаята беше малка, чиста, дори изискана. Имаше широко, удобно легло, два умивалника и един стол, без гардероб.
— Мисля, че ще можем да минем без гардероб — каза Керн и отиде да погледне през прозореца. После се обърна: — Ето ни вече в Париж, Рут.
— Да — отвърна усмихната Рут. — Колко бързо стана всичко!
— Тук няма защо да се тревожим много за полицейски формуляри. Чу ли как говорех френски? Разбрах всичко, което ми каза портиерът.
— Наистина беше чудесен — отговори Рут. — Аз не бих могла да отворя уста.
— Смешното е, че ти говориш френски много по-добре от мен. Работата е там, че аз съм по-смел. Сега трябва да намерим нещо за ядене. Всеки град ти изглежда като неприятел, докато не хапнеш и пийнеш в него.
Отидоха в едно малко, добре осветено бистро близо до хотела. Навред блестяха огледала, миришеше на дървени стърготини и анасон. За четири франка получиха вечеря и бутилка червено вино. Храната беше евтина и вкусна. Понеже не бяха хапнали почти нищо през целия ден, виното ги хвана лесно и им се доспа.
Побързаха да се върнат в хотела.
Пред рецепцията във фоайето бе застанала девойка с кожено палто, придружена от почти пиян мъж. Те се пазаряха с рецепциониста. Девойката беше хубава и добре облечена. Тя погледна презрително Рут. Мъжът пушеше пура. И не се отмести, когато Керн тръгна да си вземе ключа.