Выбрать главу

— Вече съм сигурен, че съм остарял — каза Мориц Розентал. — Не мога да ти целуна ръка. Но ти ме целуна пламенно по бузата. Ех, да можех да се върна пак на шейсет години!

Одит Розенфелд го погледна усмихнато. Не искаше да покаже колко се е разтревожила от променената му външност. И Мориц Розентал не даде вид, че знае колко е разтревожена. Той беше спокоен, весел и бе дошъл в Париж, за да умре.

— Все добре познати лица — каза и се огледа. — Бездомниците се срещат навсякъде. Стари истории… Къде се видяхме за последен път, Щайнер? Да, във Виена. А с Марил? В Брисаго, по-късно — в полицейския участък в Локарно, нали? О, тук е и Класман, цюрихският Шерлок Холмс! Да, паметта ми още работи отлично. И Вазер. Броз. И Керн от Чехословакия. И Майер, приятелят на карабинерите от Паланца. Да, деца, всички се познаваме от доброто старо време. Но времената се промениха. Краката ми вече не държат.

Той се наведе предпазливо.

— Откъде идваш сега, дядо Мориц? — попита Щайнер.

— От Базел. Трябва да ви каже нещо, деца: избягвайте Елзас. Бъдете предпазливи в Страсбург и стойте далеч от Колмар, тъмнична атмосфера. Матиас Грюневалд и Изенхаймският олтар нямат никакво значение. Три месеца затвор за нелегално минаване на границата, всеки друг съд дава най-много петнайсет дни. Тук ще получите шест месеца за второ нарушение, а затворите са работилници. Така че избягвайте Колмар и Елзас, деца. Минавайте през Женева.

— Как е сега в Италия? — попита Класман.

Мориц Розентал взе чашката червено вино, сложена пред него от Одит Розенфелд. Ръцете му трепереха ужасно, докато я вдигаше. Той се засрами и я остави.

— Италия е пълна с немски агенти. Там не е вече за нас.

— А Австрия? — попита Вазер.

— Австрия и Чехословакия са капани за мишки. Единствената европейска страна, която ни остава, е Франция. Погрижете се да останете тук.

— Чувал ли си нещо за Мария Алтман, Мориц? — попита след известно мълчание Одит Розенфелд. — Тя беше едно време в Милано.

— Да, сега е камериерка в Амстердам. Децата й са в сиропиталище в Швейцария. В Локарно, струва ми се. Мъжът й е в Бразилия.

— Можа ли да поговориш с нея?

— Да. Непосредствено преди заминаването й за Цюрих. Радваше се, че всички са се настанили.

— Знаеш ли къде е Йозеф Феслер? — попита Класман. — Той чакаше в Цюрих разрешително за престой.

— Феслер застреля жена си, а след това и себе си — отговори Мориц Розентал така спокойно, като че говореше за отглеждането на пчели. Но не погледна Класман. Очите му бяха обърнати към вратата. Класман не продума, както и останалите. Настъпи мълчание. Всеки се престори, че не е чул нищо.

— Срещал ли си Йозеф Фридман? — попита Броз.

— Не, но зная, че е в затвора в Залцбург. Брат му се върна от Германия. Казва, че бил в концентрационен лагер. — Мориц Розентал взе внимателно чашата си с две ръце като свещен потир и започна да пие бавно.

— А какво прави пастор Алтхоф? — попита Марил.

— Той извади голям късмет. Шофьор е на такси в Цюрих. Има разрешително и за престой, и за работа.

— Както можеше да се очаква — обади се Вазер.

— А Бернщайн?

— Бернщайн е в Австралия. Баща му е в Източна Африка. Макс Май има невероятен късмет, станал е помощник на зъболекар в Бомбай. Черен, разбира се, но това няма значение, щом е намерил прехрана при него. Льовенщайн издържа наново всички английски изпити и сега е адвокат в Палестина. Артистът Ханс Дорф е в цюрихския държавен театър. Познавате ли съветника Биндер от Берлин, Одит?

— Да.

— Той се разведе. За да не провали кариерата си. Беше женен за някоя си Опенхаймер. Жена му се отрови с двете си деца. — Мориц Розентал се позамисли. — Това е почти всичко, което зная — каза той. — Останалите скитат насам-натам както винаги. Само че сега са много повече.

Марил си сипа чаша коняк. Използваше водна чаша с надпис „Гар де Лион“. Беше спомен от първото му арестуване и той не се разделяше с нея. Изпразни я на един дъх.

— Поучителна летопис — каза след това. — Да живее унищожението на личността! За древните гърци мисълта е била отличие. После става удоволствие, по-късно слабост, а сега престъпление. Историята на цивилизацията е история за страданията на нейните творци.

Щайнер му се усмихна. Марил отвърна на усмивката му. В същия миг камбаните отвън започнаха да звънят.