Трети мъж се приближи и го погледна.
— Щайнер е — каза той. — Няма никакво съмнение. Познавам го. И ти ме позна, нали, Щайнер?
— Никога не съм те забравял, Щайнбренер — отвърна спокойно Щайнер.
— Няма да ти се размине този път — каза презрително другият. — Добре дошъл! Безкрайно много се радвам, че те виждам пак. Вероятно възнамеряваш да останеш малко повечко, нали? Ние имаме чудесен нов лагер, с всички модерни удобства.
— Вярвам ти.
— Белезници! — заповяда Щайнбренер. — Само като предпазна мярка, скъпи. Просто не бих понесъл нова раздяла с теб.
Чу се щракване на ключ и Щайнер погледна през рамо.
Отворила се бе вратата на стая петстотин и пет.
Сестрата надникна и побърза да се прибере в стаята.
— Така било, значи — каза Щайнер.
— Да — каза презрително Щайнбренер. — Любовта връща и най-коравите птички в гнездото им… За благото на държавата и за радост на приятелите им.
Щайнер погледна пъпчивото лице с издадена брадичка и сини кръгове под очите. Погледна го спокойно. Знаеше какво вещае за него това лице, но всичко беше някак много далечно, като вест, която изобщо не може да го засегне. Щайнбренер премига, облиза се и отстъпи назад.
— Все още нямаш ни капчица съвест, а, Щайнбренер? — попита Щайнер.
Другият се засмя.
— Имам истинска съвест, скъпи. Тя става все по-спокойна, колкото повече подобни на теб залавям. Сънят ми е превъзходен. Но за теб ще направя изключение. Ще те посещавам нощем, за да можем да си побъбрим. Отведете го! — заповяда внезапно и рязко той.
Щайнер тръгна към стълбите с охраната си. Тези, които ги срещаха, се спираха и ги поглеждаха мълчаливо. Същото мълчание превземаше и улицата, щом ги видят.
Отведоха Щайнер при следователя. Един възрастен чиновник го разпита и записа отговорите му.
— Защо сте се върнали в Германия? — попита чиновникът.
— Исках да видя жена си, преди да умре.
— С кои ваши политически съмишленици сте се срещали?
— С никой.
— По-добре ще е да признаете още сега.
— Казах ви вече, с никой.
— По чие поръчение сте дошли?
— По ничие.
— С какви политически организации сте били свързан в чужбина?
— С никакви.
— Как сте се прехранвали тогава?
— С парите, които печеля. Имам австрийски паспорт, както виждате.
— С кои среди е трябвало да влезете в контакт след пристигането си тук?
— Ако имах такова намерение, бих се крил по-умело. Знаех какво върша, когато дойдох да видя жена си.
Чиновникът продължи да го разпитва. После прегледа внимателно паспорта на Щайнер, както и писмото от жена му, което му бяха взели. Погледна Щайнер, след това прочете отново писмото.
— Ще ви препратим още днес следобед — каза най-после той и вдигна рамене.
— Имам една молба към вас — каза Щайнер. — Дреболия.
Но за мен е от жизнено значение. Жена ми е още жива. Според лекаря няма да живее повече от ден-два. Тя знае, че ще отида да я видя утре. Ако не отида, ще разбере, че съм тук. За себе си не очаквам никакво съчувствие или благоволение, но бих желал жена ми да умре спокойно. Моля ви да ме задържите тук още ден-два и да ми позволите да я посещавам.
— Невъзможно. Не мога да ви дам такава възможност за бягство.
— Няма да избягам. Стаята е на петия етаж. Има само един вход. Ако полицаят ме заведе и остане да чака на вратата, не мога да сторя нищо. Отправям тази молба не за себе си, а заради една умираща жена.
— Невъзможно — каза чиновникът. — Нямам право да разреша подобно нещо.
— Имате и право, и възможност. Можете да поискате повторно разследване за мен, като ми дадете възможност да отивам в болницата. Можете да обясните решението си с това, че има вероятност да кажа на жена си нещо, което има значение за вас. Затова именно ще оставяте и полицая пред входа. Можете да наредите и ваша доверена сестра да остава в стаята, за да слуша разговора ни.
— Глупости! Нито жена ви, нито вие ще кажете нещо.
— Разбира се. Защото тя не знае нищо. Но ще умре спокойна.
Чиновникът поразмисли, като прелистваше документите.
— По-рано ви разследвахме във връзка със седмата група. Не ни казахте никакви имена. Междувременно заловихме Бюлер, Бьозе и Велдорф. Ще ни кажете ли имената на останалите?