— Господа — обади се приятен бас с руски акцент, — защо е това напразно вълнение? Аз успях да вмъкна една бутилка водка. Мога ли да ви предложа малко? Водката стопля сърцето и успокоява душата.
Руснакът извади тапата, пийна и подаде шишето на Щайнер, който също отпи, а след това го подаде на Керн. Младежът поклати глава.
— Пий, синко! — каза Щайнер. — Пиенето е част от програмата. Ще трябва да се научиш.
— Водка много хубаво — съгласи се полякът.
Керн отпи съвсем малко и подаде бутилката на поляка, който я вдигна изискано до устните си.
— Този приятел на яйцата изпи всичко — изръмжа собственикът на пилето, като дръпна бутилката. — Не остана много нещо — каза той със съжаление на руснака, след като пийна.
— Няма значение — махна с ръка онзи, — ще ме пуснат най-късно тази вечер.
— Сигурен ли си? — попита Щайнер.
— Да. Бих казал дори „за жалост“ — отговори руснакът с лек поклон. — Аз имам Нансенов паспорт.
— Нансенов паспорт! — повтори възхитено Пилето. — Вие тогава сте аристократ сред безотечествениците.
— Съжалявам, че и вие нямате същото предимство — каза учтиво руснакът.
— Изпреварихте ни — добави Щайнер. — Бяхте първи. И взехте лъвския дял от световното съчувствие. За нас останаха само огризките. Хората ни съжаляват, но сме неприятни и нежелани.
Руснакът вдигна рамене. После подаде бутилката на последния затворник в килията, който не бе проговорил досега.
— Пийнете и вие, моля.
— Не, благодаря — отвърна рязко поканеният. — Аз не съм от вашата пасмина.
Всички го погледнаха.
— Аз имам паспорт, отечество, разрешително за престой и работа.
Всички замълчаха. Най-после руснакът запита колебливо:
— Извинете за въпроса, но защо тогава сте тук?
— Заради занаята си — отговори надменно другият. — Не съм беглец без документи. Аз съм изпечен джебчия и професионален картоиграч с всички граждански права.
На обяд им донесоха фасулена чорба без фасул. Вечерта им донесоха същото, наречено този път кафе и придружено с парче хляб.
В седем часа вратата тропна. Руснакът бе освободен, както бе предсказал. Той се сбогува с всички като със стари приятели.
— След две седмици ще намина в кафене „Шперлер“ — каза той на Щайнер, — дотогава ще ви освободят, и може да бъда в състояние да сторя нещо за вас. Сбогом.
Към осем часа първокласният гражданин и картоиграч бе готов да капитулира. Той извади пакет цигари и ги раздаде. Всички запушиха. Полумракът и светещите цигари придадоха на килията почти домашен изглед. Джебчията обясни, че полицията го задържала, за да види дали може да му припише някоя кражба от последните шест месеца. Той не смяташе, че ще успее. След това предложи да поиграят на карти и извади една колода от палтото си.
Стъмнило се бе, а електрическата лампа не беше запалена. Но картоиграчът можеше да се справи с всичко. Той отново протегна ръка и извади свещ и кибрит. Свещта бе закрепена в малка ниша в стената, откъдето засвети с мигаща светлина.
Пилето, полякът и Щайнер се наредиха.
— Няма да играем на пари, нали? — попита Пилето.
— Не, разбира се. — Картоиграчът се усмихна.
— Няма ли да дойдеш тук? — обърна се Щайнер към Керн.
— Не зная да играя на карти.
— Трябва да се научиш. Какво ще правиш вечер?
— Днес не искам. Утре.
Щайнер се обърна. Светлината издълба дълбоки бръчки в лицето му.
— Какво ти е?
— Нищо — поклати глава Керн. — Чувствам се само малко уморен. Ще полежа на нара.
Картоиграчът вече разбъркваше картите. Вършеше го с изискани и бързи движения.
— Кой ще раздава картите? — попита Пилето.
Първокачественият гражданин ги раздаде. Полякът получи деветка, Пилето дама, а Щайнер и картоиграчът — по едно асо.
Картоиграчът вдигна бързо глава.
— Равно!
Той изтегли ново асо, усмихна се и подаде колодата на Щайнер, който изтегли равнодушно най-долната карта от колодата — асо спатия.
— Какво съвпадение! — изсмя се Пилето.
Картоиграчът не се засмя.
— Откъде сте научили този фокус? — попита той учудено Щайнер. — От занаята ли сте?
— Не. Любител съм. Затова се радвам много на признанието на експерт като вас.