— Нищо подобно! — Картоиграчът го погледна. — Този фокус е измислен всъщност от мен.
— Наистина ли? — Щайнер угаси цигарата си. — Научих го в Будапеща. В затвора, преди да ме изгонят. От някой си Качер.
— Качер! Сега разбирам. — Картоиграчът въздъхна с облекчение. — Ето откъде е било! Качер е мой ученик. Добре сте научили фокуса. — Картоиграчът му подаде картите и погледна внимателно свещта. — Светлината е лоша, но ние играем само за развлечение, господа, нали? Честно и почтено.
Керн легна на нара и затвори очи. Изпълнен бе с неизразима сива мъка. Откакто бе чул тропането тази сутрин, той непрекъснато мислеше за родителите си. За пръв път от доста време насам. Видя баща си, какъвто изглеждаше след връщането си от участъка.
Един конкурент го бе наклеветил, че говори против държавата, за да провали малката му работилница за медицински сапун, парфюми и тоалетна вода и да я купи на безценица. Планът бе успял, както хиляди други по същото време. След месец и половина затвор бащата на Керн се бе върнал напълно смазан. Той не спомена нищо за преживените дни, но продаде работилницата на конкурента си за смешна цена. Скоро след това дойде и заповедта да напусне страната, а с нея и началото на безкрайното бягство. От Дрезден в Прага; от Прага в Бърно; оттам през нощта в Австрия; на другия ден през полицията пак в Чехословакия; след два дни — тайно прехвърляне на границата за Виена… Приготвяне на импровизирана шина от клони за счупената през нощта ръка на майка му: от Виена за Унгария: две седмици у майчините роднини: пак полиция; сбогуване с майката му, на която бе позволено да остане; понеже беше от унгарски произход; пак граница: пак Виена: продаване на сапун, тоалетна вода и връзки за обуща, постоянен страх от издайничество и залавяне; нощта, в която баща му не се върна; месеци самотен живот, прекаран в промъкване от едно скривалище в друго.
Керн се обърна и неволно блъсна някого при това движение. На нара лежеше нещо, прилично на вързоп — обитател на килията, петдесетинагодишен мъж, който не бе мръднал почти през целия ден.
— Прощавай — каза Керн. — Не те видях…
Другият не отговори. Керн забеляза, че е с отворени очи. Той познаваше това състояние: често го бе срещал по пътищата. Най-добре беше да остави съседа си на мира.
— Проклятие! — извика ненадейно Пилето откъм ъгъла на картоиграчите. — Какъв глупак съм! Какъв невъзможен глупак!
— Защо? — запита спокойно Щайнер. — Дама купа беше най-подходящата карта.
— Не мисля за картите, а за това, че руснакът можеше да ни изпрати пилето. Какъв презрян глупак съм, велики Боже! Жалък слабоумен идиот!
Той се огледа така, като че е настъпил краят на света.
Изведнъж Керн почувства, че се смее. Не искаше да се смее. Но не можеше повече да се сдържа. Смя се, докато цялото му тяло почна да се тресе, без да знае сам защо се смее. Нещо се смееше в него и захвърляше безредно всичко — скръбта, миналото и всички спомени.
— Какво има, синко? — попита Щайнер, като вдигна глава.
— Не зная. Смях ме е.
— Смехът винаги е добро нещо. — Щайнер хвърли поп пика, като измъкна очакваната карта от безмълвния поляк.
Керн потърси цигара. Всичко му се стори много просто. Реши, че утре ще се научи да играе карти. И изпита странното чувство, че това решение променя целия му живот.
Глава втора
Картоиграчът бе освободен след пет дни. Не бяха успели да съберат никакви доказателства срещу него.
Той се раздели приятелски с Щайнер, с когото убиваше времето си, усъвършенствайки образованието му в методите на ученика си Качер. На раздяла му подари колодата карти и Щайнер започна на свой ред да обучава Керн. Научи го да играе скат, жас, тарок и покер. Скат за емигранти; жас — за Швейцария: тарок — за Австрия; покер — за всички останали случаи.
След две седмици Керн бе повикан горе. Един старши го въведе в стая при мъж на средна възраст. Стаята изглеждаше огромна и така ярко осветена, че Керн почна да мига. Свикнал бе на полумрака в килията.
— Ти си Лудвиг Керн, студент, без поданство, роден на 30 ноември 1916 година в Дрезден, нали? — попита равнодушно мъжът, като погледна някакъв документ.
Керн кимна. Почувства, че гърлото му пресъхна изведнъж и не може да говори. Другият го погледна.
— Да — каза най-после дрезгаво Керн.
— Живял си в Австрия, без да се явиш в полицията…
Мъжът препрочиташе набързо доклада.