— Няма ли да потанцувате? — попита Биндер.
— Да потанцуваме ли? — каза Керн и стана.
— Аз не зная да танцувам — каза Рут.
— Аз също. Така че сме равни.
Рут се поколеба за миг, после придружи Керн до дансинга. Цветните прожектори искряха над танцуващите двойки.
— Ето виолетова светлина — каза Керн. — Удобен случай да се вмъкнем.
Те танцуваха предпазливо и почти стеснително.
Постепенно станаха по-самоуверени, особено след като забелязаха, че никой не им обръща внимание.
— Колко е приятно да се танцува с теб — каза Керн. — Винаги откривам прекрасни неща, когато съм с теб. Щом си тук, всичко наоколо се променя и става красиво.
Тя отпусна по-плътно ръка на рамото му и се притисна до него. Плъзнаха се в ритъма на музиката. Прожекторите изливаха цветни вълни светлина над тях и те забравиха за всичко — две живи, млади същества, освободени от сенките на страха, недоверието и бягството.
Музиката спря и те се върнаха на масата си. Керн погледна Рут. Очите й блестяха, лицето й бе оживено.
Внезапно бе придобила сияещо, унесено и почти дръзко изражение. „По дяволите, — помисли си той, — ако можехме да живеем както искаме…“ За миг изпита непоносима мъка.
— Погледни кой влиза — прошепна Биндер.
Керн вдигна поглед. Търговският съветник Арнолд Опенхайм пресичаше по диагонал залата на път към вратата. Той се спря до масата им и ги стрелна с гневен поглед.
— Много интересно — каза рязко той, — много поучително!
Никой не отговори.
— Ето за какво се използва щедрата ми подкрепа — продължи възмутено Опенхайм. — Парите ми се пропиват веднага по барове.
— Човек не живее само с хляб, господин съветнико — отговори спокойно Биндер.
— Това е реторика. Младежи като вас нямат работа по баровете.
— Нито по пътищата — отговори Биндер.
Керн се обърна към Рут.
— Да ти представя господина, който се грижи толкова много за нас. Господин съветникът Опенхайм. Той купи от мен един сапун и аз спечелих трийсет сантима от тази сделка.
Опенхайм бе изненадан и погледна гневно. После изръмжа нещо като „Безсрамие“ и отмина.
— Какво беше това? — попита Рут.
— Най-обикновена случка — каза насмешливо Биндер. — Съзнателно милосърдие. По-студено от стомана.
— Той сигурно ще отиде в полицията — каза Рут и стана. — Трябва да си вървим.
— Прекалено е страхлив, за да направи такова нещо. Срещата ни няма да има никакви неприятни последици.
— Да си тръгваме все пак.
— Добре.
Биндер плати сметката и тримата се отправиха към пансиона. Близо до гарата видяха двама души, които идваха насреща им.
— Внимание — прошепна Биндер. — Детективи. Дръжте се съвсем спокойно.
Керн засвири тихичко с уста, улови Рут под ръка и умишлено тръгна много бавно. Чувстваше, че тя иска да ускори ход, затова стисна ръката й, засмя се и продължи все така бавно напред. Двамата мъже минаха край тях. Единият беше с мека шапка и пушеше безгрижно пурата си. Другият беше Фогт. Той ги позна. Те забелязаха едва доловимо съжаление в изражението му.
Керн се огледа най-после. Двамата мъже бяха изчезнали.
— Изпращат го в Базел. С влака в дванайсет и петнайсет към границата — съобщи уверено Биндер.
Керн кимна.
— Попаднал е на много човечен съдия, както се опасяваше.
Продължиха пътя си. Рут трепереше.
— Толкова страшно ми се стори изведнъж тук — прошепна тя.
— Франция — отговори Биндер. — Париж… В по-голям град е много по-добре.
— Защо не отидеш и ти там?
— Защото не зная нито дума френски. Познавам много добре Швейцария. Освен това… — Той млъкна изведнъж.
Продължиха да вървят мълчаливо. Откъм езерото полъхваше хладен ветрец. Над тях се извисяваше безкрайното стоманеносиво, чуждо небе.
Срещу Щайнер седеше бившият адвокат д-р Голдбах II, някогашен член на Берлинския апелативен съд. Той беше новият му помощник за телепатични сеанси, открит в кафене „Шперлер“.
Голдбах беше около петдесетгодишен, изгонен от Германия като евреин. Търгуваше с вратовръзки и даваше незаконно юридически съвети. По този начин печелеше тъкмо толкова, колкото да не умре от глад. Имаше красива трийсетгодишна жена, в която беше силно влюбен. Тя се издържаше, като продаваше скъпоценностите си, но Голдбах беше сигурен, че скоро ще го изостави. Щайнер бе изслушал историята му и го бе взел за помощник на вечерните представления, така че денем той можеше да продължава досегашните си занимания.