Биндинг изпи няколко глътки бира и изтри устата си. После каза добродушно:
— Въпросът е приключен. Да не мислиш, че можеш да направиш нещо?
Керн го погледна втренчено. Беше толкова разярен, че и през ум не бе му минало, че наистина не може да направи нищо.
Ако отиде в полицията, ще му поискат документи и понеже няма, ще го затворят и изгонят. Премери с притворени очи Биндинг.
— Нямаш никакви предимства — каза крадецът. — Аз съм много добър боксьор. Четиресет фунта по-тежък от теб… Освен това сбиване на публично място означава полиция и изгонване.
На Керн му беше безразлично какво ще му се случи, но трябваше да мисли за Рут. Биндинг беше прав, той не можеше да направи нищо. Само попита:
— Често ли постъпваш така?
— Така живея, както виждаш. И то много добре.
Керн почти потрепери от безпомощна ярост.
— Дай ми поне двайсет франка — каза той с дрезгав глас. — Тези пари са ми нужни. И то не на мен самия, а на този, на когото са.
Биндинг поклати отрицателно глава.
— И аз имам нужда от пари. Ти се отърва евтино. За някакви си жалки четиресет франка научи най-важния урок — да не бъдеш доверчив.
— Имаш право — погледна го втренчено Керн. Искаше да си тръгне, но просто не можеше. — И документите ти сигурно са фалшиви, нали?
— Представи си, не са — отговори Биндинг. — Наистина бях в концентрационен лагер. — Той се изсмя. — За кражба, разбира се, от един областен партиен водач. Необикновен случай.
Той простря ръка към последната пържола в чинията. Керн я грабна и каза:
— Хайде, направи скандал!
— И през ум не би ми минало такова нещо — ухили се Биндинг. — Наядох се вече. Накарай да ти донесат чиния, за да си вземеш и зеле. Готов съм дори да те почерпя и чаша бира.
Керн не отговори. Искаше му се сам да се набие за стореното. Той се обърна и тръгна веднага, като продължаваше да държи в ръка пържолата. Пред касата поиска хартия да я завие. Девойката на касата го погледна любопитно. После извади две краставички от една стъкленица.
— Вземете и тях — каза тя.
Керн ги взе. И каза:
— Благодаря. Много ви благодаря.
После си помисли: „Вечеря за Рут. Само че за четиресет франка“. Когато стигна до вратата, той се обърна пак. Биндинг го наблюдаваше. Керн се изплю.
Биндинг го поздрави усмихнато с двата пръста на дясната си ръка.
След Берн започна да вали. Рут и Керн нямаха достатъчно пари да отидат с влак до съседния голям град.
Имаха, разбира се, някакви малки последни резерви, но не искаха да ги докосват, докато стигнат във Франция.
Една кола, която пътуваше в същата посока, ги откара на петдесетина километра. След това трябваше да вървят пеша. Керн нарядко си позволяваше да продаде нещо в малките градчета, за да не изглеждат подозрителни. Никога не прекарваха повече от една нощ в едно и също селище. Пристигаха късно вечер, когато полицейските участъци са вече затворени, и напускаха сутрин рано преди отварянето им. По този начин бяха винаги далеч от селището по времето, когато докладът би могъл да стигне до властите. Биндеровият списък беше безполезен за тази част на Швейцария, защото обхващаше само най-големите градове. Недалеч от Муртен спаха в един празен хамбар. През нощта валя пороен дъжд. Покривът на хамбара беше в лошо състояние и те бяха измокрени до кости. Опитаха се да изсушат дрехите си, но не можеха да запалят огън. Навсякъде беше мокро, с мъка намериха място, незасегнато от дъжда. Трябваше да спят плътно притиснати един в друг, за да се топлят, горните дрехи, които употребяваха за завивка, бяха съвсем мокри и студът ги събуждаше постоянно. Затова тръгнаха пак още щом се развидели.
— Ще се стоплим с ходене — каза Керн, — а след един час все ще намерим някъде кафе.
— Може да изгрее и слънце — кимна Рут. — Тогава ще се изсушим по-бързо.
Но целият ден бе студен и облачен. По нивите течаха поточета от дъжда. Беше първият действително студен ден от този месец, разкъсани ниски облаци се влачеха по небето, следобед заваля отново пороен дъжд. Рут и Керн се приютиха в една черквица. Стъмни се, след малко започна да гърми, светкавиците озаряваха цветните стъкла на прозорците, по които светци в синьо и златисто държаха свитъци с писания за небесен и душевен покой.
Керн почувства, че Рут трепери.