— Почакайте една минута.
Прислужницата изчезна и най-после се върна. Въведе го във всекидневната с модерна мебелировка. Паркетът беше така излъскан, че той за малко да се подхлъзне. Всички мебели бяха с калъфи. След минута влезе хер Амерс. Той беше дребен мъж с остра бяла брадичка и любезно държане. Керн реши да му разкаже истинската си история.
Амерс го слушаше съчувствено.
— Значи вие сте изгнаник и нямате нито паспорт, нито разрешение за престой? — каза той. — И имате за продан сапун и други домашни потреби?
— Да.
— Разбирам. — Хер Амерс стана. — Жена ми може да погледне тези неща.
Той излезе. След малко влезе жена му. Тя беше повехнало създание с цвят на преварено месо и бледи рибешки очи.
— Какво сте донесли? — запита тя с превзета глупава усмивка.
Керн извади стоката си, която бе много намаляла.
Жената започна да се суети и да избира. Гледаше иглите за шев като че не бе виждала досега такова нещо, помириса сапуна, опита четките за зъби на палеца си, запита за цената и най-после реши да се посъветва със сестра си.
Сестрата беше точно копие на фрау Амерс. Колкото и да беше дребен, хер Амерс сигурно управляваше къщата с желязна ръка, защото и сестрата беше безкрайно смирена и говореше с разтреперан, изплашен глас.
Двете жени поглеждаха непрестанно към вратата. Колебаеха се. Керн взе да губи търпение и да прибира стоката си.
— Ще мислите може би до утре сутринта — каза той, като видя, че не могат да се решат.
Жената го погледна неспокойно и каза:
— Бихте ли пийнали едно кафе?
Керн отдавна не беше пил кафе, затова каза:
— Ако има готово.
— Да, разбира се. Почакайте една минутка.
Тя излезе бързо и някак неловко, а сестрата остана в стаята.
— Чаша кафе е нещо чудесно — каза Керн, само за да каже нещо.
Сестрата издаде странен гърлен звук, като пуйка, след това млъкна изведнъж. Керн я погледна учудено. Тя наведе глава и изсумтя.
Фрау Амерс влезе и остави на масата до Керн чаша кафе, от което излизаше пара.
— Не бързайте да го пиете — каза внимателно тя. — Няма защо да бързате, а пък кафето е много горещо.
Сестрата пак се изсмя кратко и поклати нервно глава.
Керн не успя да вкуси кафето. Вратата се отвори и в стаята влезе със ситни, пъргави стъпки хер Амерс, последван от един намръщен полицай. Амерс посочи Керн, като че свещенодействаше.
— Изпълнете дълга си. Този човек няма родина и паспорт, защото е изгонен от Германския райх.
Керн се вцепени. Полицаят го погледна и изрева:
— Тръгнете с мен!
Керн почувства за миг, че мозъкът му престава да работи. Очаквал бе всичко друго, но не и това. Бавно и механично, като в забавен каданс, той събра нещата си. После се изправи.
— Такава, значи, била причината за вашата любезност и за кафето! — каза с възмущение и горчивина. — Само за да ме задържите тук! — Стисна юмруци и направи стъпка към Амерс, който се отдръпна.
— Не се бойте! — каза бавно Керн. — Нямам намерение да ви докосна. Проклинам ви само. Проклинам вас, децата и жена ви, проклинам всички ви от все сърце! Да ви сполетят всички нещастия на този свят! Децата ви да се откажат от вас и да ви изоставят в бедност, болест и нищета!
Амерс пребледня. Брадичката му се разтрепери.
— Защитете ме! — обърна се той към полицая.
— Не ви е оскърбил — каза флегматично полицаят. — Досега само ви проклина. Ако ви беше нарекъл например мръсен издайник, това би могло да се сметне за обида, главно заради думата мръсен.
Амерс го погледна разярено и изкряска:
— Изпълнете дълга си!
— Хер Амерс — обади се спокойно полицаят, — не е ваша работа да ми давате заповеди. Това може да прави само началството ми. Вие предадохте този човек и аз дойдох. Останалото е моя работа. — Той се обърна към Керн: — Последвайте ме.
Излязоха. Вратата се затръшна след тях. Керн вървеше мълчаливо редом с полицая. Още не можеше да подреди мислите си. Някакъв неясен глас в него нашепваше „Рут“, но той просто не дръзваше да помисли по-нататък.
— Драги момко — каза след малко полицаят, — понякога овцете отиват сами при вълка. Не го ли познахте кой е? Той е местният шпионин на германската националсоциалистическа партия и е предал вече безброй хора.
— Господи! — каза Керн.