— Да — отговори полицаят, — човекът обича наградите.
Погледна напред и вдигна рамене.
— Но това не ни ползва никак. И не ме засяга. Аз трябва да ви заведа в участъка. — Той се огледа, улицата беше съвсем безлюдна. — Не ви съветвам да избягате — продължи той. — Няма смисъл. Аз не съм пъргав, разбира се, и не мога да ви гоня, но ще ви извикам да спрете, а ако не спрете, ще извадя пистолета си. — Той изгледа Керн от глава до пети. — Това ще ми отнеме известно време, разбира се — обясни. — Ще успеете да се отдалечите доста, особено ако сме на кръстопътя, към който приближаваме, а оттам тръгват много улици и дума не може да става за стрелба. Ако речете да избягате, не мога да сторя нищо, освен ако не ви сложа предварително белезници.
Керн изведнъж се опомни, изпълнен с безсмислена надежда. И погледна втренчено полицая. Онзи продължаваше да върви равнодушно.
— Знаете ли — каза замислено той след кратко мълчание, — че понякога хората са по-почтени, отколкото интересът им налага?
Керн почувства, че ръцете му овлажняха от вълнение.
— Слушайте — каза той, — чака ме човек, който е съвсем безпомощен без мен. Пуснете ме! Ние сме тръгнали за Франция. Ще напуснем Швейцария. Така че няма никакъв смисъл да ме задържате…
— Не мога — отвърна флегматично полицаят. — Правилникът не позволява. Трябва да ви заведа в участъка. Длъжен съм. Но ако вие избягате от мен, не мога да ви попреча, разбира се. — Той млъкна. — Ако избягате например по тази улица, като завиете край ъгъла и тръгнете наляво, ще изчезнете от погледа ми, преди да мога да стрелям. — Той погледна нетърпеливо Керн. — Или да ви поставя белезници. Ех, да го вземе дяволът, къде ли съм ги сложил? Той се обърна и запретърсва старателно джобовете си.
— Благодаря — каза Керн и хукна.
Щом стигна до ъгъла, той погледна бегло назад.
Полицаят стоеше на същото място с ръце на кръста и му се усмихваше.
Керн се пробуди и се вслуша в бързото и повърхностно дишане на Рут. Опипа челото й — то беше горещо и влажно. Тя спеше дълбоко, но неспокойно и той не поиска да я събуди. Сеното миришеше упоително, при все че го бяха покрили с одеяла. Тя се събуди след малко сама и поиска вода с детско гласче. Керн донесе кофа и чаша: Рут изпи жадно поднесената вода.
— Горещо ли ти е?
— Да. Много ми е горещо. Може би от сеното. Чувствам гърлото си съвсем пресъхнало.
— Надявам се, че нямаш треска.
— Не бива да имам треска. Не бива да се разболявам. Не съм болна, нито пък ще се разболея.
Тя се обърна, скри глава под мишницата му и заспа отново.
Керн не мръдна. Съжаляваше, че няма свещ, за да види как изглежда Рут. От влажното й горещо лице разбра, че е в треска. Остана неподвижен, като слушаше пресекливото и бързо дишане, и наблюдаваше безкрайно бавното движение на стрелките върху осветения циферблат на часовника си, който светеше в мрака — бледа далечна дяволска машинка. Овцете се бутаха долу, обаждаха се от време на време и сякаш минаха години, докато прозорчето просветне.
Рут се събуди.
— Дай ми малко вода, Лудвиг.
Керн й подаде чашата.
— Ти имаш треска, Рут. Дали ще може да те оставя сама за един час?
— Да.
— Трябва да изтичам до селото да взема лекарства.
Овчарят дойде и отвори кошарата. Когато Керн му каза за станалото, той се намръщи.
— Трябва да отиде в болница. Не може да остане тук.
— Да видим дали няма да й стане по-добре до обед.
При все че се страхуваше да не срещне полицая или някой член на семейство Амерс, Керн изтича до дрогерията и помоли да му заемат един термометър. Помощник-дрогеристът се съгласи да му го даде само след като Керн остави за депозит стойността му. Той взе едно шишенце арканол и изтича обратно.
Рут имаше трийсет и осем и пет десети. Тя взе две таблетки, а Керн я зави със своето палто и нейното манто. Но въпреки лекарството температурата й се покачи до трийсет и девет.
Овчарят започна да се чеше по главата.
— Тя се нуждае от грижи. Бих я завел в болница на твое място.
— Не искам да ходя в болница — прошепна дрезгаво Рут, — до утре ще ми мине.
— Работата не ми изглежда такава — каза овчарят. — Тя трябва да лежи в легло и в стая, а не в плевня.
— Тук е топло и хубаво. Остави ме да полежа тук, моля ти се.
Овчарят слезе по подвижната стълба, последван от Керн.