— Защо не иска да отиде в болница? — попита той.
— Защото в такъв случай трябва да се разделим.
— Няма значение. Ти ще можеш да я чакаш тук.
— Това именно не мога да сторя. Ако я приемат в болница, ще открият, че няма паспорт. Възможно е да я задържат там, въпреки че нямаме достатъчно пари. Но след това полицията ще я изпрати до границата, а аз няма да узная нито къде, нито кога ще замине тя.
Овчарят поклати глава.
— Не сте направили нищо, нали? Не сте извършили никакво престъпление?
— Нищо. Просто нямаме паспорти и не можем да ги получим.
— Друго искам да кажа: не сте откраднали, не сте излъгали никого, не сте направили друго такова нещо.
— Не.
— И при все това ви гонят, сякаш има заповед за арестуването ви?
— Да.
Овчарят плюна.
— Някой може и да разбере това. Но прост човек като мен не може.
— Аз го разбирам — каза Керн.
— Знаеш ли, че болната горе може да има възпаление на белите дробове?
— Възпаление на белите дробове ли? — погледна изплашено Керн. — Това е невъзможно. Направо ужасно.
— Разбира се — каза овчарят. — Затова се разправям с теб.
— Сигурен съм, че е инфлуенца.
— Тя има висока температура, а от какво е болна всъщност, може да каже само лекар.
— Тогава ще доведа лекар.
— Тук ли?
— Да, може би някой ще се съгласи да дойде. Ще видя дали няма някой лекар евреин.
Керн пак отиде в селото. Купи си две цигари от една тютюнопродавница и поиска телефонния указател.
Намери името на д-р Рудолф Беер и веднага отиде при него. Приемните часове бяха вече минали, затова трябваше да чака повече от час. Убиваше времето с разглеждане на вестници и списания; гледаше картините и снимките, без да може да разбере как все още има тенис мачове, приеми, полуголи жени във Флорида и щастливи хора, когато Рут е болна, а той седи безпомощно тук.
Лекарят най-после пристигна. Беше млад човек, който изслуша Керн мълчаливо. След това сложи някои неща в чантата си. Взе шапката си и каза:
— Елате. Колата ми е долу. Ще отидем веднага.
Керн преглътна.
— Не можем ли да отидем пеша? С кола е по-скъпо. А ние имаме твърде малко пари.
— Оставете аз да се погрижа за това — отговори Беер.
Стигнаха в кошарата, където лекарят прегледа Рут.
Тя гледаше тревожно Керн и клатеше мълчаливо глава.
Не искаше да напусне кошарата.
Беер се изправи.
— Трябва да отиде в болница. Възпаление на десния бял дроб. Инфлуенца с опасност от пневмония. Ще я заведа още сега.
— Не искам да ходя в болница. И не можем да платим.
— Не мислете за парите. Трябва да напуснете това място, защото сте сериозно болна.
Рут погледна Керн.
— Ще поприказваме по този въпрос — каза той. — Аз ще се върна веднага.
— Ще дойда да ви взема след половин час — каза лекарят. — Имате ли топли дрехи и одеяло?
— Имаме само това, което виждате.
— Добре. Ще донеса, като дойда. Ще се върна след половин час.
— Неизбежно ли е? — попита Керн.
— Да. Не може да останете тук в сеното. Няма да й помогне и преместването в стая. Мястото й е в болница, и то веднага.
— Добре — каза Керн. — Трябва да ви кажа обаче какво означава това за нас.
Беер го изслуша и попита:
— Смятате, значи, че ще е невъзможно да я посещавате?
— Да. След два дни всичко ще се разбере и полицията ще бъде длъжна да следи около болницата. Но аз мога все пак да остана тук и да научавам от вас как е тя, за да съобразявам с това бъдещите си действия.
— Ясно. Може да идвате винаги при мен за информация.
— Благодаря. Опасно ли е положението й?
— Може да стане опасно. Безусловно е необходимо да напусне сегашното си убежище.
Лекарят си тръгна. Керн се изкачи бавно по стълбичката. Загубил бе всякаква възможност да чувства.
Бледото лице с тъмни очни орбити се обърна към него в полумрака на ниската стаичка.
— Зная какво ще ми кажеш — прошепна Рут.
Керн кимна.
— Нищо друго не може да се направи. Трябва да сме благодарни, че намерихме този лекар. Сигурен съм, че ще постъпиш безплатно в болницата.
— Да. — Тя гледаше втренчено пред себе си. След това внезапно седна изплашена в постелята. — Господи, а къде ще бъдеш ти, докато аз съм в болницата? И как ще се видим пак? Ти няма да можеш да идваш там, защото ще те арестуват.