Выбрать главу

— Да, сигурен съм.

— Добре. Трябва да научим още тази вечер този тиролски дует. Разбра ли? Да не се простудиш.

— Няма.

Продължиха пътя си.

— Няма да ме придружите до границата значи? — попита след малко Керн.

— Не. Имаме ново изобретение.

Пристигнаха на гарата. Полицаят намери кондуктора.

— Ето го — каза той и посочи Керн, после даде на кондуктора заповедта за изгонването. — Приятно пътуване, господине — каза неочаквано любезно и си тръгна.

— Елате с мен.

Кондукторът поведе Керн към кабинката на спирача в един от товарните вагони.

— Влезте.

В малката кабинка имаше само една дървена пейка.

Керн сложи чантата си под нея. Кондукторът заключи вратата отвън.

— Ще ви пуснат в Базел.

Той изчезна по слабо осветения перон. Керн погледна прозорчето на кабинката. Пробва предпазливо дали ще може да се промъкне през него. Невъзможно. Прозорчето беше много тясно. Влакът потегли след няколко минути. Осветените чакални се изнизаха с празните си маси и безсмислени светлини. Дежурният ръководител движение бе погълнат от тъмнината заедно с червената си фуражка. Няколко криви улички, площад с чакащи автомобили, малко кафене, където неколцина закъснели посетители играеха карти — и градът изчезна.

Керн седна на дървената пейка. Сложи крака върху чантата си. Притисна ги Един до друг и загледа през прозореца. Нощта беше тъмна, тайнствена и ветровита и той изведнъж се почувства много нещастен.

В Базел го чакаше полицай, който го отведе веднага на митницата. Дадоха му вечеря. След това друг полицай го заведе с трамвай до Бурфелден. Минаха в тъмнината през еврейски гробища, а после през тухларница и се отделиха от главното шосе.

След малко полицаят спря.

— Карай сега право напред.

Керн продължи. Знаеше приблизително къде се намира и тръгна към Сен Луи. Не направи никакъв опит да се скрие, все едно му бе дали ще го задържат веднага. Понеже все пак сбърка посоката, пристигна в Сен Луи едва на разсъмване. Яви се веднага във френската полиция и обясни, че е бил изгонен от Базел миналата нощ. Трябваше да избегне ново затваряне, а това можеше да стане само ако се явява всеки ден в полицията или митницата. В такъв случай не подлежеше на никакво наказание и можеха само да го изгонят.

В полицията го задържаха целия ден. Вечерта го изпратиха в митницата.

Там имаше двама души. Единият пишеше на масата. Другият се бе изтегнал на пейка до печката. Пушеше цигари от силен алжирски тютютн и поглеждаше от време на време към Керн.

— Какво имаш в тази чанта? — запита след малко той.

— Някои лични вещи.

— Отвори я.

Керн отвори чантата. Митничарят стана и пристъпи равнодушно. После се наведе любопитно към чантата.

— Тоалетна вода, сапун, парфюм. Я гледай! От Швейцария ли донесе всичко това?

— Разбира се.

— Сигурно няма да ме убеждаваш, че всичко това е за лична употреба?

— Не. Продавам го.

— Ще трябва да платиш мито тогава — заяви митничарят. — Изпразни чантата! Тези глупости — той посочи иглите, връзките за обуща и другите дреболии — ще пусна така.

Керн помисли, че сънува.

— Мито ли? — попита той. — Ще трябва да платя мито?

— Разбира се. Не си дипломатически куриер, нали? Да не си въобразяваш, че аз ще ти купя флакончетата? Донесъл си във Франция стока, подлежаща на обмитяване.

Митничарят потърси таблицата и започна да преглежда колонката й.

— Но аз нямам пари — каза Керн.

— Нямаш пари ли? — Митничарят сложи ръце в джобовете си и започна да се люлее от коленете нагоре. — Добре, тогава просто ще конфискуваме вещите ти. Дай ги!

Керн продължаваше да стои клекнал на пода, като държеше с две ръце чантата си.

— Аз не съм влязъл доброволно във Франция — каза той. — И се представих в полицията, за да мога да се върна пак в Швейцария. Няма защо да плащам никакво мито.

— Я гледай! Ти ли ще ме учиш?

— Остави момчето, Франсоа — каза другият митничар, който пишеше на масата.

— И дума да не става! Не виждаш ли какъв многознаещ шваба е! Като цялата им пасмина. Хайде, давай флакончетата!

— Аз не съм шваба — каза Керн.

В същото време влезе трети митничар. Керн видя, че е началник на двамата.

— Какво има? — запита кратко той.