Митничарят му обясни. Инспекторът погледна внимателно Керн. После запита:
— Веднага ли се явихте в полицията?
— Да.
— И искате да се върнете в Швейцария?
— Да. Затова съм дошъл тук.
Инспекторът размисли. Най-после реши:
— Той не е виновен тогава. Не е контрабандист. Самият той е контрабандна стока. Изпратете го обратно в Швейцария. И приключете въпроса.
Инспекторът излезе.
— Видя ли, Франсоа? — каза митничарят на масата. — Какъв смисъл има да се ядосваш постоянно? Опасно е за кръвното ти налягане.
Франсоа не отговори. Само погледна сърдито Керн.
Керн издържа погледа му. След това се сети внезапно, че се е разправял на френски и благослови мълчаливо руския професор от виенския затвор.
На другата сутрин пак беше в Базел. Сега промени тактиката си. Не отиде веднага в полицията. Нямаше да му се случи нищо лошо, ако не се яви там до вечерта, а разполагаше и с Биндеровия списък с базелски адреси. Тук имаше много повече емигранти, отколкото където и да е другаде в Швейцария, но той въпреки това реши да се опита да спечели нещо.
Най-напред започна със свещениците. Сигурен беше, че те няма да го издадат. Първият направо го изгони. Вторият му даде сандвич, третият — пет франка.
Керн продължи по списъка и понеже съдбата го покровителстваше, до обяд успя да спечели седемнайсет франка. Постара се да се отърве от парфюма и тоалетната вода, за да не се разправя пак с Франсоа, ако се видят отново. Това не стана при духовниците, но успя на другите адреси. Следобед вече беше спечелил двайсет и осем франка. Влезе в една католическа църква. Тя беше отворена и беше най-спокойното място за почивка. Прекарал беше две безсънни нощи подред.
Църквата беше празна и полутъмна. Миришеше на свещи и тамян. Керн седна на една скамейка, за да пише на д-р Беер. В писмото сложи малко пари за Рут. След това затвори плика и го пъхна в джоба си. Чувстваше се много уморен.
Отпусна се бавно на молитвения чин и облегна глава на парапета. Искаше само да си почине малко, но заспа.
Когато се събуди, не можа да разбере къде е. Примигна пред слабата червеникава светлина на вечно горящото кандило и малко по малко се опомни. След това трепна от звука на нечии стъпки.
По пътеката бавно се приближаваше свещеник в черно расо.
Спря до него и го погледна. Керн скръсти благоразумно ръце.
— Нямах намерение да ви безпокоя — каза свещеникът.
— Тъкмо се канех да си тръгвам — отговори Керн.
— Видях ви от сакристията. От два часа сте тук. Изглежда се молехте?
— Да, молех се наистина — каза Керн малко изненадан.
— Май не сте оттук — каза свещеникът с очи чантата му.
— Не. — Керн го погледна. Външността на свещеника вдъхваше доверие. — Бежанец съм. Тази нощ трябва да прехвърля границата. А в чантата нося това, което продавам.
От следобедната продажба му бе останало едно флаконче тоалетна вода и той бе обзет внезапно от странното хрумване да я продаде на свещеника в черквата. Беше невероятно, но Керн бе свикнал с най-невероятното.
— Имам много хубава и евтина тоалетна вода — каза той. — Останало ми е само едно флаконче.
Готвеше се да отвори чантата, но свещеникът го спря.
— Вярвам ви. Но да не заприличваме на търгашите в храма. Радвам се, че се молихте толкова дълго. Елате с мен в сакристията. Имаме малък фонд за изпаднали в нужда вярващи.
Керн получи десет франка. Почувства се малко засрамен, но не за дълго. Тези пари щяха да покрият част от пътните разноски до Париж за него и за Рут. „Нещастието ми трябва да е свършило вече“, помисли той.
После се върна в църквата, за да се помоли вече истински. Но не знаеше точно на кого. Той беше протестант, баща му — евреин, а сега бе коленичил в католическа църква. Каза си, че в тези времена на небето сигурно е голяма бъркотия, но предположи, че молитвата му ще намери правия път.
Вечерта взе влака за Женева. Изпитваше необяснимото предчувствие, че Рут може да е била изписана по-рано от болницата.
Пристигна сутринта, остави чантата си на гарата и се яви в полицията, където обясни, че току-що е изгонен от Франция. Понеже имаше заповед за изгонването му от Швейцария, издадена само преди два дни, в полицията му повярваха, задържаха го до вечерта и го прехвърлиха през границата към Колини.
Той се яви веднага във френската митница.