Джоан се пребори с твърдото си решение да не казва нищо, но все пак, чувството за вица се оказа по-силно от злобата.
— По-спокойна е. Носът й тече като река.
— Сладурче — не се сдържа Ричард, — ще ми причинят ли болка? — Бе любопитен факт, че той не бе давал кръв никога досега. Астматичен и с поднормено тегло, Ричард бе освободен от военна служба, а в колежа и сега, в работата му, по-скоро не толкова поради неговата нерешителност, колкото поради неувереността на медицинските служби в неговата персона, той се бе разминавал с даването на кръв. Това бе един от онези тестове за храброст — толкова тривиални и незабележими, че никой никога досега не се бе сещал да го накара да се изправи насреща му.
Пролетта идва плахо в Бостън. Тънка коричка лед бе оковала асфалта около часовниците на паркинга, а въздухът, сивкаво застоял между сезоните, покриваше сградите по протежение на „Лонгуд Авеню“ с пелена от мрачно, мъгляво величие. Докато едва пълзяха нагоре по алеята към входа на болницата, Ричард изнервено попита на глас дали случайно няма да видят краля на Арабия.
— Той е в отделно крило — отвърна Джоан. — С четири от съпругите си.
— Само с четири. Какъв аскет. — Събрал кураж, той потупа рамото на жена си. Не стана ясно дали, под дебелината на зимното й палто, тя бе почувствала допира му.
На рецепцията бяха упътени по един дълъг коридор, покрит с тютюнев на цвят линолеум. Линолеумът се стелеше нагоре и надолу, наляво и надясно, в потаен, непонятно разчленяващ се вид, присъщ за болници, строеж пристройка по пристройка. Ричард си представи себе си и жена си като осиротелите Хензел и Гретел. Птичките ядяха трохите зад тях, докато накрая те не почукаха плахо на вратата на вещицата, върху която с големи букви пишеше „ЦЕНТЪР ПО КРЪВОДАРЯВАНЕ“. Млад мъж, облечен в бяло, леко открехна вратата. Над рамото му Ричард зърна — о, ужас! — чифт безтелесни женски крака със събути обувки, изрядно поставени една до друга до някакво легло. Отблясъци от игли и медицински шишета парнаха погледа му. Без да разширява процепа, младият мъж им подаде два дълги формуляра. Седнали един до друг на пейката за чакащи, припомняйки си инициалите на своите средни имена и прекараните детски болести, господин и госпожа Мейпъл преоткриха себе си в нова светлина. Той потисна с усилие обзелото го желание да се изкикоти, изгримасничи и излъже, както ставаше с него винаги, когато му се налагаше — подобно на адвокат, назначен от Съда да защитава безнадеждна кауза — да представя такива, каквито са, статистическите данни на своето „безсмъртие“. Изглежда в неговия статистически случай имаше и известни смекчаващи вината обстоятелства (като местоживеене, дата на женитба), споделени от изтерзаната душа, пишеща нещо до него със собствената му писалка. Той погледна над рамото й.
— Никога не съм знаел, че си боледувала от магарешка кашлица.
— Майка ми е казвала. Аз не си спомням.
Някаква табла издрънча по далечен под: Чу се скрибуцане на асансьор. Една жена на средна възраст, обилно наплескана с руж и омотана с кожена яка, излезе от кръводарителската врата и пристъпи на място от крак на крак. Крайниците й изглеждаха някак познати. Бяха ги върнали обратно в обувките им. Токчетата на обувките изчаткаха решително и след като обхвана Мейпълови с предизвикателен син поглед, жената се врътна и изчезна зад ъгъла на коридора. Младият мъж се показа на вратата, държейки чифт хирургически пинсети. Неговата явно неотдавна направена прическа му придаваше вид на чиракуващ бръснар. Той щракна с пинсетите и се усмихна:
— Да ви обслужа ли заедно?
— Да, разбира се.
Предложението само разпали честолюбието на Ричард и го наведе на мисълта, че това приятелче, на което очевидно се налагаше те да поверят безценната си течна субстанция, бе отчайващо по-младо от тях и още имаше жълто около устата. Но когато Ричард, стана от пейката, възмущението му се изпари като утринна мараня на слънце и краката му се размекнаха под тялото му. Вземането на кръвна проба от средния му пръст му се стори най-отвратителното и ненужно протакано до безкрайност физическо общуване с друго човешко същество, изживяно от него досега. Съществува нещо като първоначален контакт, допир, подход, който добрите зъболекари, шлосери и бръснари притежават, но това стажант-докторче не знаеше нищо за него. Младокът се туткаше неуверено, макар, за компенсация, да бе прекалено груб. Отново и отново брутално непохватният Вампир продължи да дърпа и мачка поморавелия пръст на Ричард В напразни усилия. Малката стъклена капилярна тръбичка си стоеше прозрачна.