— Хич не обича да кърви, нали? — попита стажантчето Джоан.
Непринудено спокойна като медицинска сестра, тя седеше на един стол, до масата със злокобно проблясващи пособия.
— Не мисля, че кръвта му е от много буйните — отвърна тя, — поне не до полунощ.
Парливата шегичка накара Ричард — напрегнат до пръсване от ужас — да се изсмее високо с несдържан глас. Изглежда смехът най-сетне здравата раздруса „полусъсирените“ му коагуланти. Нагоре, по тясното жадно гърло на тръбичката, изпълзя червена струйка, подобно на внезапно прегрян винен термометър.
Стажантчето изсумтя от облекчение. Докато разбъркваше капки от пробата Върху кутийката за анализ, той обясни лениво с провлачен глас:
— Трябваше да имаме тук съд с топла вода, за всеки случай. Вие дойдохте току-що от студеното. Ако само за минута поставите ръката си в гореща вода и кръвта просто ще бликне сама.
— Оригинална мисъл — взе отношение Ричард.
Обаче стажантът вече го бе набелязал за палячо и продължи да приказва спокойно, обръщайки се към Джоан.
— Нуждаем се само от едно малко котлонче за около шест долара и тогава бихме могли да си правим даже и наше собствено кафе. А сега, когато някой донор се нуждае от кафе след манипулацията, се налага да пращаме да донесат, докато държим главата му притисната между коленете. Считате ли, че ще ви трябва кафе?
— Не — обади се Ричард, започнал да ревнува от техния разговор.
— Вие сте нулева — каза стажантчето на Джоан.
— Знам — отвърна тя.
— А той е А-положителна.
— Виж ти, това е много добре, Дик! — обърна се към него тя.
— Да не съм много рядък? — попита Ричард.
Младокът се обърна и обясни.
— 0-положителна и А-положителна са най-разпространените групи. — Нещо в търпеливо наклонената му, ниско подстригана глава, осветена само от едната страна и почти сляла се с ярката предутринна светлина в стаята, рязко напомни на Ричард за дните от едно време, когато се грижеше за поддръжката на батарея телетайпни машини в подобно по размери помещение. До това време, десет часа, километричните ленти, започнали да се нижат от машините още в пет и изсипани на огромни нагънати купчини на пода, когато той пристигаше в седем, щяха вече да са прибрани, сортирани, прилежно подредени и подлепени и той нямаше да има нищо друго за вършене, освен да следи ритмичното появяване на последните новини и да си мисли за прости нещица като кафе. Спомни си колко приятни и спокойни бяха онези часове, когато — господар на своето малко царство — той бе млад и преливащ от неопорочено чувство за отговорност.
Стажантът попита:
— Кой иска да бъде първи?
— Нека да съм аз — обади се Джоан. — Той не го е правил никога досега.
— Истинското й име всъщност е Жана д’Арк4 — обясни Ричард, ядосан от явното предателство, толкова демонстративно безкористно и лишено от всякаква самовлюбеност.
Почувствало се неуверено сред своята естествена среда, стажантчето заби озадачен поглед в пода между тях и каза:
— Свалете си обувките и всеки да се качи на една от кушетките — след което добави, — ако обичате.
И тримата се разсмяха, един след друг, стажантът последен.
Кушетките бяха под прав ъгъл една спрямо друга, опрени до две съседни стени. Джоан легна и от ъгъла на виждане на нейния съпруг, се скъси по странен начин. Никога досега той не я бе виждал точно в такава светлина — прилежно сресаната й на кок коса бе толкова трогателна, оголената й ръка — така сребриста и дълга, обутите в дамски чорапи крака — с толкова детски и послушни ходилца. На кушетките нямаше възглавници и лягайки на равната плоскост, той отпусна бавно глава назад. Усещането за летене из въздуха вдъхна кураж на надеждите му, че това нереално приключение скоро ще се прероди в сън.
— Добре ли си?
— А ти? — Гласът й долетя меко откъм гъстите коси по главата. По идеално направения път се усещаше, че я бе сресала майка й. Той вторачено се загледа в дългата игла, потънала във вътрешната страна на ръката й. Парченце навлажнен памук непохватно разтърка мястото, връщайки го към реалността. Бе си представял, че ще източват кръвта им в метални кутии или шишета, но стажантът, чието дишане сега бе единственият чуващ се в стаята звук, донесе до Джоан нещо подобно на миниатюрна пластмасова торбичка, цялата омотана и овързана. Тялото му прикриваше какво точно прави. Когато той отстъпи назад, един пластмасов шнур, оприличен от Ричард на прозрачна лозова клонка, бе ашладисан към свивката на протегнатата ръка на Джоан, там, където кожата бе полупрозрачна, а едва скритите вени наподобяваха на тънки сини приточета. Бе много нежно и уязвимо място, което в дните на ухажването им тя обичаше да бъде галено. Сега, без видим преход, бледото филизче, присадено там, стана тъмночервено. На Ричард му се прищя да изкрещи.
4
Жана д’Арк (1412–1431) — френска героиня, победила англичаните при Орлеан–1429, изгорена на кладата за магьосничество. Бел.пр.