Моменталната готовност на кръвта й да напусне нейното тяло го прободе като физически спазъм. Макар външно само да бе трепнал, устремилата се по маркучето струя му се бе сторила прекалено бърза за неговите възприятия. Бе очаквал някаква видима плавност на потока, но от наблюдението на онова, което ставаше, тъничкото засукано маркуче можеше и да налива кръв в нейното тяло или можеше да е просто крива линия, положена върху маслено платно. Неподвижното положение на главата му придаваше на онова, което виждаше, определена сплеснатост, като в двуизмерно пространство.
Сега докторът се бе обърнал към него и той усети първо лекото нежно бодване на иглата с анестетик, а малко след това и грубото, почти безболезнено нашествие на нещо, приличащо на средно голям пирон. Два пъти момчето не успя да уцели вената. На третия път бързо закрепи успешното присаждане с парче лейкопласт. През цялото време съзнанието на Ричард се носеше някъде надалеч, сред съзвездията по оцапания, напукан таван над главата му. Онова, което му бе сторено, не се поддаваше на никакви разсъждения. Когато докторът се премести настрана и започна тихичко да тананика под носа си, подрънквайки със своите инструменти, Джоан извъртя шия, за да покаже лицето си на своя съпруг и — обърната наопаки в картината пред погледа му — гротескно му се усмихна.
Двамата лежаха в това положение под прав ъгъл не особено дълго, но минутите се нижеха така, сякаш самите те бяха оттатък стените и реалността се бе смесила с далечното потракване на метални съдове, с приближаването и отекването на нечии стъпки, с отварянето и затварянето на невиждащи се врати. Излегнал се тук, усещащ само ритмичното безболезнено туптене на пулса отвътре в ръката си, но не проявяващ никакво любопитство към действителната ситуация, той плаваше в някакво небитие, представяйки си как душата му ще полети свободна, след като цялата му кръв бъде източена под леглото. Кръвта на Ричард и Джоан се смесваше на пода, а душите им се плъзгаха заедно по „картата“ на тавана, от пукнатина към пукнатина, от звезда към звезда. Тя прочисти гърлото си и звукът се разнесе като чегъртане, като изхрускало камъче, отчупило се под обувките на скален катерач.
Вратата се отвори. Ричард обърна глава и видя как някакъв старец, плешив и бледен, влезе и се настани на един стол. Бе от онези старци, които се присламчваха към дадена институция, запазвайки си свое неясно дефинирано, но традиционно утвърдено място, Младият стажант изглежда го познаваше, понеже двамата се заприказваха — тихичко, все едно внимаваха да не обезпокоят мистичния съюз на двойката, жертвоготовно легнала заедно. Говореха си за личности и събития, които не означаваха нищо — за Айрис, за доктор Грийнстейн, за отделение Д, отново за Айрис, която бе нахокала стареца неоснователно, за срамът и неудобството от липсата на котлон за правене на кафе, за одумваните чернокожи бодигардове неуморно стоящи на пост с ятагани до леглото на страдащия от глаукома шейх. През замаяното съзнание на Ричард тези теми преминаваха като облаци от импресии, изпъстрени с цветовете на дъгата и неестествено огромни — доктор Грийнстейн с навирен нос и бадемови очи с цвят на бръшлян; Айрис, извисила се на осемдесет фута от земята и мятаща стерилизирани светкавици на гнева. Както в някои теологични трудове се споменава за съществуването на възпроизвеждани чрез пъпкуване божества, многобройни като гънките по недосегаемото теме на Господ Бог, така и тези непостоянни образи натрапчиво се наслояваха един по един върху загнездилата се в съзнанието му мисъл за изтичащата кръв на Джоан и на самия него. Обединени от загубата на едно и също безценно вещество, те бяха обвързани в непорочен целомъдрен съюз. Това разсъждение само доразви у него тезата, че маркучетата, закачени за тях, вероятно се събираха в едно място някъде извън обсега на зрението. Проверявайки своите вътрешни подозрения, той погледна надолу и наистина видя, че пластмасовото маркуче, закачено за вътрешната страна на ръката му, имаше същия тъмночервен цвят като нейното. Това го накара да се вторачи в тавана, за да разсее усещането за прималяване.
Неочаквано младият стажант прекъсна разхвърляния си разговор и се приближи до Джоан. Чу се скърцане на ножички. Когато той се отмести, зад него се появи жена му, вдигнала оголената си ръка нагоре и притиснала памучен тампон към нея с другата. Без да спира докторът се приближи към Ричард и звукът от режеща ножичка се повтори, но този път в непосредствена близост.