— Мислех си, че обичаш конната полиция — рече Ричард.
— Само абстрактно. Не лично. Не трябва да правиш нищо в рамките на движението от позицията на отделната личност. Чрез общуването с него тя е дала възможност на полицаите да почувстват презрението.
— И по този начин е блокирала желанието му за по-нататъшно общуване?
— Не се подигравай. Всичко е много психологическо. Мъжът ни каза, че ония, които искат да участват, трябва да са наясно с личните си мотиви, независимо от това колко отвлечени са те от идеята, и да си наложат да се абстрахират от тях. Попаднеш ли веднъж в похода трябва да се простиш със своята самоличност. Толкова е изискано, толкова красиво…
Никога досега той не я бе виждал в такава светлина. На Ричард му се стори, че стойката й се подобри, тялото й се наля, кожата й стана по-лъскава, косата й избуя и доби блясък. Макар че през тези дванайсет години брак самият той живееше в редуващи се цикли на апатия и възраждаща обновление, сега просто не можеше да повярва на този първичен изблик на красота.
В нощта, когато тя се върна от Алабама, бе три часа сутринта. Той се събуди и чу как външната врата хлопна зад нея. Бе сънувал успоредник в небето, който — по някакъв начин — беше и метеор. Притихналата в мрак къща бе сякаш разделена на четири от неговите четири спящи деца, сложени в леглата с повече от обичайна бащинска грижовност. Бе се уловил да им говори за Мами като за отлетял надалеко дух, невидим и безплътен, отишъл да живее във вестниците и телевизионните приемници. Малкото момиченце, Бийн, бе избухнало в сълзи. Сега духът затвори вратата и се заизкачва по стълбите. След малко влезе в неговата спалня и се строполи на леглото.
Той включи лампата и видя загорялото й лице, покритите й с пришки пети. Чехлите й бяха оплескани с оранжева кал. В продължение на три дни бе живяла на кока-кола и сушени кайсии. Не бе ходила до тоалетна шестнайсет часа. Летище Монтгомъри било жива лудница — монахини, доброволни социални сътрудници, студенти по теология, търсещи място из самолетите за Северните щати, Били във въздуха, когато чули за госпожа Луицо.
— Можеше това да си ти — обвини я той.
— Аз стоях в група през цялото време — отвърна тя. После попита виновно: — Как са децата?
— Добре. Бийн плака, понеже си помисли, че си вътре в телевизора.
— Видя ли ме?
— Родителите ти се обадиха от пъпа на географията, за да ми се похвалят, че май те били видели. Аз лично не съм; Единственото, което гледах, бяха Абърнати и Кинг и как техния мазник казва „Точну т’ка. Кажи им го, човече. Т’ва е истината.“
— Не си ли сега гадняр? Беше много вълнуващо, само дето всички бяхме толкова уморени. А ония чернокожи девойчета само припадаха. Един психиатър ми обясни, че са получили психически срив.
— Какъв психиатър?
— Всъщност, те бяха трима и учеха за психиатри във Филаделфия. Взеха ме под свое покровителство. Нещо такова.
— Обзалагам се, че са. Моля те, лягай си. Много съм уморен от майчинството.
Тя посети четирите ъгъла на горния етаж, за да провери всяко от спящите деца, и връщайки се, се съблече в тъмното. Махна от себе си бельото, което бе носила седемдесет и два часа, и Застана сияеща. За сънения мъж в леглото това приличаше на визитация и той се почувства така, както би се чувствал възрастен човек, посетен от ангел — преизпълнен едновременно с обожание и негодувание пред това пищно доказателство за по-добри неща.
Тя говореше по радиото — обръщаше се към местни групи. По гаражи и супермаркети Ричард виждаше как го сочат с пръст и го именуват „нейния съпруг“. Тя помагаше да се организират митинги, на които енергични млади негри се присмиваха и ругаеха аплодиращата ги тълпа от предградията. Ричард се чудеше на спокойствието на Джоан пред публика. Свенливостта й си оставаше вътре в нея, но този път се бе превърнала в някакъв вид оръжие, сякаш учението за ненасилие й даваше сили. Когато се обаждаше по телефона на някой увъртащ, лъжлив местен посредник във връзка с кампанията за честно разпределяне на квартирите, гласът й ставаше странно твърд и прекалено категоричен — черти, напълно неизвестни досега на нейния съпруг. Той стана ревнив и раздразнителен. Често се улавяше как на разни събирания спори във връзка с Конституционното решение за щатските права, за злата участ на африканската независимост, за оплетените исторически събития около Преустройството11. И все пак, тя имаше и известни неприятности, когато се опитваше да го убеди да отиде с нея на поход в Бостън.
11
Преустройството — периодът след Гражданската война (1867–1877), през който реорганизациите в Южните щати довеждат до бурното им развитие и обединяването им в съюз. Бел.пр.