„… нека тя да свети, лека тя да свети…“
Не бе за вярване, но те прекосяваха пътна детелина, издигнат в небето бетонен арабеск опразнен от коли. Хилядите им стъпки, сякаш шепнеха техните послания. Градът се прозина под тях. Походът нямаше нито начало, нито край, които Ричард можеше да види. Вътре в него, треската се бе превърнала в тънко дращене по стъкло върху стените на кухината, издълбана от „взривяващите се“ хапчета. Парче от вестник се измъкна от крачола му и се понесе из въздуха. Лекуван неосезаемо, мотивиран до крайност, крачейки по кривата на детелината, той се Чувстваше приобщен към едно неудържимо извисяване.
— Накъде вървим? — попита той Каръл. — Вестниците писаха, че към градската градина.
— Отмаля ли?
Сивите й скоби свенливо промениха усмивката й.
— Огладнях.
— Хапни фъстъци. — Имаше още няколко останали в джоба му.
— Благодаря. — Тя си взе един. — Не е нужно да се държиш толкова бащински.
— Да, но ми се иска. — Чувстваше се странно екзалтиран и възбуден, сякаш бе предопределен да роди. Искаше му се да сподели това усещане с Каръл, но вместо това я попита: — В твоето проучване за работническото движение чувала ли си нещо за Моли Мъгуирз15?
— Не. Какви са били тези — стачкоизменници или платени шпиони на работодателя?
— Мисля, че или са били каменовъглени миньори, или гангстери.
— О, Не съм проучвала нищо преди Гампърз16.
— Мисля, че постъпваш разумно. — Потискайки желанието си да й каже, че много я харесва, той се обърна и погледна към Джоан. Беше красива, в стила на постер, със загледани далеко напред сини очи и пеещи разтворени червени устни.
Сега те минаваха под офис сгради, по които, подредени като пеперуди, се виждаха залепените за стъклата физиономии на секретарки и зъботехници. На Площад „Копли“ вкаменили се минувачи чакаха цяла вечност, за да пресекат улицата. Покрай Бойлстън се чу недоволно ирландско мърморене. Той покри Каръл с тялото си. Неорганизираното пеене стана по-дръзко. Градската градина започваше да се пълни. Достолепни Статуи — Чанинг, Костюшко, Кас, Филипс17 — стояха изправени под зеленината на дърветата. Пресъхналото сърце на Ричард изпука като отворена стара книга. Колоната зави наляво и започна да се сгъстява сама В себе си, да се хваща за ръце, да търси човешка топлина. В блъсканицата той загуби Джоан от погледа си. После забеляза, че вървят през тревата към трибуната и първите капки дъжд, пробождащи като игли, зашибаха лицата и ръцете им.
15
Моли Мъгуирз — тайно общество на ирландско-американските миньори в Източна Пенсилвания (1865–75), противопоставяло се на потисническите индустриални условия с груба сила. Бел.пр.
17
Уилям Елъри Чанинг (1780–1842) — американски религиозен водач; Тадеуш Косцюшко (1746–1817) — полски генерал и патриот; Луис Кас (1782–1866) — американски политик и дипломат; Уендъл Филипс (1811–1884) — американски аболюционист (борец за освобождение на негрите в САЩ). Бел.пр.