— Прекалено съм пиян, за да се явя пред полицията — обяви Ричард. Забележката увисна в нощта с неонова отчетливост.
Някаква кола мина наблизо, забави ход и спря. Смъкна се стъклото на прозорец и се чу уплашен мъжки глас:
— Всичко наред ли е?
— Не съвсем — отвърна Ричард. Остана доволен от куража си — макар и в шоково състояние, бе намерил точния израз.
— Мога да откарам някой до телефона. Прибирам се от игра на покер.
„Лъже, помисли си Ричард, иначе защо му е да го казва?“ Лицето на момчето имаше замъглената бледност на сексуално изтощен. Стараейки се да придаде тежест на всяка дума, Ричард му каза:
— Един от нас не може да се движи и ще е по-добре… аз да остана с нея. Ако можете да откарате жена ми до някой телефон, ще ви бъдем безкрайно благодарни.
— На кого да позвъня? — попита Джоан.
Ричард се поколеба между партито, от което си бяха тръгнали, тяхната бавачка вкъщи и съпругът на Елинър, който живееше в един мотел на „Сто двайсет и осмо шосе“.
— На полицията — отвърна момчето вместо него.
Както Ифигения19, спасила попадналата в безветрие флотилия при Аулис, така и Джоан сега влезе в колата на непознатия — един ръждясал червен „Меркурий“, за да ги избави от споходилата ги зла участ. Колата изчезна сред снега, започнал вече да се разкашква. Бурята се бе оказала просто едно внезапно преваляване, една илюзия, подмамена да дойде тук, за да предизвика цялата тая дандания. Дори нямаше да я пишат в сутрешните вестници.
Ричард чувстваше колената си така, сякаш в меката вдлъбнатина под капачките, там където докторското чукче изпробваше рефлексите, някой бе притиснал ледени висулки. Той отново се мушна зад волана и изключи светлините. Изключи и контактния ключ. Цигарата на Елинър проблясваше в тъмното. Макар че организмът му все още плаваше в алкохол, той не можеше да се абстрахира от вкуса на метал в устата му. Това категорично НЕ.
Нещо много твърдо се бе отрило в него през няколкото гъсти пласта на времето. Веднъж, докато плуваше в прибоя, бе засмукан от огромна вълна. Тонове инертна сила се бяха изсипали отгоре му, обгръщайки го отвсякъде, натискайки го надолу — към дълбините на зелената паст, лишавайки го от собствено тегло. Усилията му не можеха да променят нищо — той бе една нищожна прашинка сред огромната маса на вълната. И във всичко това нямаше никаква омраза. На нея просто й бе все едно.
Опита да се извини на жената, седнала в тъмното до него.
— О, моля те — каза тя. — Сигурна съм, че няма нищо счупено. В най-лошия случай ще покуцукам някой друг ден на патерици. — После се разсмя и добави: — Тая година просто не ми върви.
— Боли ли?
— Не, никак.
— Вероятно си в шок. Студено ти е. Ще пусна парното.
Ричард започваше да изтрезнява. Една безкрайна сивота го обгръщаше отвсякъде. Никога вече неговата кола нямаше да бъде нова, никога нямаше да дъвче със собствения си емайл, нито пък тя щеше да рита толкова високо с живите си дълги крака. Завъртя контактния ключ и запали мотора. Радиото отново разля меките си звуци — все още на Хендел.
Извъртайки се от ханша нагоре, Елинър се обърна с изненадваща сила и го прегърна. Бузите й бяха мокри. Червилото на устните й имаше вкус на синтетика. Търсейки кръста й, малките овали на гърдите й, той се зарови из дрехите. Бяха все още в прегръдките един на друг, когато въртящата се синя светлина на полицейската кола пропълзя по тях.
7. Любовникът ти се обади току-що
Телефонът иззвъня и Ричард Мейпъл, който този петък бе останал вкъщи, понеже се чувстваше неразположен, го вдигна:
— Ало?
Човекът от другата страна на линията затвори, без да се обади. Ричард отиде в спалнята, където Джоан оправяше леглото, и рече:
— Любовникът ти се обади току-що.
— И какво каза?
— Нищо. Затвори. Остана изненадан, че е попаднал на мен.
— Може да е била твоята любовница.
С помътняла глава той флегматично долови, че в казаното имаше нещо неестествено. След малко му просветна:
— Ако е била моята любовница, защо тогава ще затваря, след като вдигнах аз?
Джоан изтръска чаршафа и той шумно изплющя.
— Може да не те обича вече.
— Ама че абсурден разговор.
— Ти го започна.
— Добре де, а ти какво би си помислила, ако вдигнеше телефона, когато не очакват да си тук, и оттатък ти затворят? Очевидно той е предполагал, че си сама вкъщи.
— Добре, ясно, разбрах. Като отидеш до магазина за цигари, ще му се обадя и ще му обясня какво е станало.
— Мислиш си, че ще го взема за шега, но знам, че ще стане точно така.
— О, моля те, Дик, стига. И кой е според теб — Фреди Ветър?
19
Ифигения (гр. мит.) — дъщеря на Агамемнон, предложна от него като жертвен дар на Артемида, спасена след това от богините, превърнали я в своя жрица. Бел.пр.