Тя се насочи към куфарите си и Харлан се изправи. Сейдж му махна с ръка да си остане на мястото.
— Мога да ги занеса и сама.
— Не се притеснявай. Аз ще ги донеса. — Той се наведе и взе двата куфара.
Сейдж ги измъкна от ръцете му и излетя от кухнята, без да каже нито дума повече.
Пат погледна Лори с недоумение. Тя само сви рамене. Харлан се върна до масата, за да доизпие кафето си.
— Вече е късно. Трябва да се връщам в града — обади се Пат.
— Ще те изпратя. — Лори се пресегна за сакото си, което висеше на една закачалка точно до задната врата, и го наметна на раменете си.
Веднага щом се отдалечиха достатъчно и излязоха от обсега на светлината, която струеше от прозорците, Пат я привлече в прегръдката си и я целуна. Устните му бяха топли и нежни, целувките им — всеотдайни, искрени и страстни. Той я притисна силно към себе си и тя остана неподвижна за миг, усетила ласките на ръцете му, а след това бързо отстъпи назад. Бузите й пламтяха от смущение.
— Дявол да го вземе, изобщо не се целуваш като баба — подразни я той.
— Караш ме да се държа наистина скандално — измърмори тя и го целуна по шията.
Той докосна с устни косата й, а после отново я зацелува жадно и ненаситно. Пъхна голямата си ръка под сакото й и леко я постави точно под гърдите й. Лори съблазнително изви тяло при допира му, сякаш за да му покаже, че и тя, не по-малко от него, копнее за ласките му. Пат покри гърдата й с ръка и леко я стисна през дрехите.
Няколко минути по-късно той я пусна и от гърлото му се изтръгна дълбок стон.
— Лори, мислила ли си и за нещо повече?
Не бе необходимо да го пита какво има предвид. Повечето от вечерите, които прекарваха заедно, завършваха с подобен разговор.
— Непрекъснато мисля за това, Пат.
— Не искаш ли?
— Знаеш, че искам.
— Помоли ме да ти дам време до празниците. Е, те вече започнаха.
— Но тогава не знаех, че Джейми ще се роди по-рано.
— Какво значение има Джейми? Това не е никакво оправдание — рязко изрече той. — Виж, вече започва да ми писва от целия този маскарад. Крием се, целуваме се и се опипваме в тъмното като хлапета. Твърде съм възрастен за всичко това.
— На мен също не ми харесва особено.
— Тогава го направи. Никой няма да бъде шокиран. Чейс вече знае за нас. А всички останали може би се досещат.
— Не зная, Пат — гласът й беше изпълнен със съмнения.
— Лори, аз умирам — каза той, а после отново простена. — Искам да спя с теб, по дяволите! Искам го вече четиридесет години. Защо ме принуждаваш да чакам още?
— Заради Сейдж например.
— Сейдж?
По гласа му личеше, че бе успяла да го изненада.
— Тя съвсем скоро ще се сгоди. Не искам моята романтична връзка с теб да помрачи и засенчи годежа й. Ще бъде ужасно егоистично от моя страна, нали?
— Крайно време е и ти да проявиш малко егоизъм. Децата ти са непоправимо разглезени благодарение на теб.
— И твоята заслуга не е никак малка — върна му го тя.
— Сейдж е младо, съвременно момиче. Ще те разбере.
Лори прехапа нерешително долната си устна.
— Не съм съвсем сигурна как ще възприеме идеята за нас двамата. Тя беше любимката на Бъд, на татко глезеното съкровище.
— Едва ли е била по-привързана към Бъд от теб и от мен. — Здраво стисна устни и леко се намръщи. — Искам отговор, Лори. Скоро. Не мога да продължавам така до безкрайност.
Резкият му и остър глас не можа да я уплаши. Нито пък да я заблуди. Тя обгърна врата му с ръце.
— Да не би да ми поставяш ултиматум, шерифе Буш?
— Както искаш, така го разбирай.
Тя се притисна към него.
— Не си и помисляй, че можеш да ме изоставиш, Пат. Ако някога го направиш, ще те намеря и ще те застрелям.
— По дяволите! Вярвам, че можеш да го направиш.
— Ще го направя. Можеш да разчиташ на това.
Пат се опита да се пребори с усмивката, която се появи на устните му, но в края на краищата се предаде.
— Е, добре, по дяволите! Нямам намерение да те напусна и ти дяволски добре го знаеш. — Сведе глава и многозначително я целуна. Най-накрая неохотно се разделиха. Той се запъти към патрулната кола. — Утре вечер ще дойда, за да те закарам на църква.
Лори му помаха с ръка и замечтана се върна в къщата. Едва бе влязла през кухненската врата, когато от горния етаж се разнесе ужасен, страховит трясък.
— Какво, за Бога, беше това! — възкликна Лори, притеснена за Лорин, която спеше в люлката си. — Прозвуча така, сякаш къщата всеки момент ще се срути.
Харлан скочи от стола си край масата и излетя от кухнята, насочил поглед към стълбището. Лори го следваше по петите. Бързо се втурнаха нагоре по стълбите. Лъки и Девон изхвърчаха от спалнята си. Лъки беше само по слип, а Девон бързо навличаше някакъв халат върху нощницата си.