— Истината, Сейдж, е, че се чудя дали не прибързваме с нашия годеж.
Изявлението му я свари неподготвена, но тя веднага се съсредоточи и го погледна.
— Какво искаш да кажеш?
Травис леко се изкашля, за да прочисти гърлото си.
— Ами, след пролетния семестър ми предстои една цяла година стаж в болницата. А след това трябва да изкарам и специализирания курс по дерматология.
— Чудесно зная какво трябва да направиш, преди да си в състояние да откриеш собствена практика, Травис. Всичко ще бъде както трябва. Сега, след като завърших университета, ще мога да си намеря добра работа.
— Не се безпокоя за парите. Родителите ми ще ме издържат, докато не започна работа.
— За какво тогава се притесняваш? Усмихни се! Коледа е.
Той погледна към върволицата коли, които пълзяха край къщата.
— Мисля, че не разбираш какво се опитвам да ти кажа, Сейдж…
Широката й усмивка стана несигурна и колеблива.
— Очевидно не, но трябва да е нещо ужасно. Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще повърнеш. Престани да се измъчваш и да ме държиш в напрежение. Ако имаш нещо за казване, давай направо.
Той се почеса по главата, изкашля се и пристъпи от крак на крак.
— Напоследък мислих доста и…
— И?
— И не смятам, че… Не че ти си… Сейдж, ние просто не си…
— Не си какво!
Той се обърка. Няколко пъти отвори и затвори устата си и най-накрая го изстреля на един дъх.
— Подхождаме. Ние просто не сме един за друг.
След тези думи, той отпусна рамене. От гърдите му се изтръгна дълбока въздишка. По всичко личеше, че бе свалил огромно бреме от плещите си.
Сейдж го изгледа, стъписана и безмълвна. Не можеше да повярва на ушите си. Вече повече от една година се срещаше само с Травис. Не бяха сгодени, но се подразбираше, че ще се оженят веднага, щом тя защити степента си от университета. Семестърът вече свърши и тя очакваше, че през празниците ще получи годежен пръстен и официално ще обявят предстоящата им женитба. А той се отказваше от нея. Това бе немислимо. Истински абсурд. Да се откаже от нея! От Сейдж Тайлър! Сигурно не го бе разбрала правилно.
— Не искаш да кажеш, че разваляш неофициалния ни годеж?
Той се изкашля за пореден път.
— Струва ми се, че трябва да го обмислим по-внимателно.
— Стига си го увъртал, Травис — сухо каза тя. — Ако ме напускаш, имай поне смелостта да ми го кажеш направо.
— Не те напускам. Не е точно така. Мама мисли…
— О, мама мисли… Мама мисли, че аз не съм достатъчно добра за малкото й момче.
— Не ми приписвай неща, които не съм казал, Сейдж.
— Изплюй камъчето тогава.
— Мама мисли, и аз съм съгласен с нея, че ти си… ами, малко буйна за човек като мен.
— Буйна?
— Невъздържана.
— Невъздържана?
— Показна и ефектна.
— Защото нося кожени панталони?
— Сейдж, бъди честна! — запротестира той.
— Честна ли? Та аз съм бясна, по дяволите!
— Нямаш никакво основание.
— Така ли?
— Ако помислиш малко, ще видиш, че никога не съм те молил официално да се омъжиш за мен — колебливо изрече той.
— Разбира се, че си го правил. — Сейдж вече крещеше. — Говорехме за това през цялото време. Моето семейство…
— Те ще бъдат повече от доволни, ако не излезе нищо от връзката ни. Братята ти ме смятат за тъпак. Единствено майка ти ме приема, но то е, защото тя е добра с всички. Шерифът, който постоянно се навърта у вас, неодобрително клати глава всеки път, когато погледът му се спре върху мен.
— Въобразяваш си — настоя тя, макар да знаеше, че е прав.
— Добре де. Както и да е. — В гласа му се долавяше нетърпение. — Мисля, че просто имаме нужда да си починем един от друг.
Гневът й отстъпи пред болката и разочарованието.
— Мислех, че ме обичаш…
— Така е.
— Защо тогава водим този разговор? Аз също те обичам.
Той изглеждаше истински нещастен.
— Обичам те, Сейдж! Ти си красива и много секси. Ти си най-непредсказуемата, най-очарователната жена, която някога съм срещал. Завива ми се свят всеки път, когато те видя. Ти си буйна и темпераментна. Непрекъснато подтикваш хората за едно или друго, подчиняваш ги на волята и желанията си.
— По думите ти излиза, че съм истински тиранин.
— Не исках да се получи така. Не мога да те догоня, Сейдж, не мога да изпитвам твоята жажда за живот. Уморих се да опитвам. Ти си твърде пламенна, решенията ти са спонтанни и прибързани. А аз съм предпазлив и внимателен. Политическите ти възгледи са твърде либерални. Аз съм убеден консерватор. С цялото си сърце ти вярваш в някакъв свой личен бог. Аз си имам моите съмнения, опасения и страхове. Като се вземе предвид всичко това, бих казал, че различията между нас са непреодолими.