— Противоположностите се привличат…
— Започвам да мисля, че не е съвсем така.
— Това са глупости, Травис! Опитваш се да се оправдаеш, търсиш си извинения. Ако смяташ да ме зарежеш, бъди поне достатъчно доблестен и престани с тези неискрени и прекалено деликатни обяснения.
— Недей да правиш нещата толкова трудни за мен — оплака се той.
Трудни за него? Сейдж сви юмруци, сякаш се канеше да го удари.
— Ти не ме обичаш вече. За това ли всъщност става дума?
— Не, всичко, което ти казах преди малко е истина. Аз наистина те обичам, Сейдж. Но, по дяволите, не разбираш ли колко усилия и енергия ми коства връзката с теб? — Той безпомощно се разсмя. — Ти си като игриво котенце. Изискваш постоянно внимание и привързаност.
— Не съм забелязала досега да си се оплаквал от обичта ми — студено отбеляза тя. — Всъщност, неведнъж си ме молил да отида и по-далеч. Искал си много повече.
В този момент поне Травис прояви достатъчно благоприличие и я погледна с тъга.
— Заслужих си го. Истината, Сейдж, е — гласът му беше отчайващо обезсърчителен, — че вече се уморих. Ти ме изцеди. Не мога да съм с теб и в същото време да отделя на обучението си необходимото време и внимание. Мисля, че трябва да се разделим за известно време и отново да преценим ситуацията преди да се хвърлим в необмислена женитба.
Докосна я за пръв път и леко постави ръце върху раменете й.
— Сигурен съм, че ще се съгласиш с мен, когато помислиш върху всичко, което казах. Струва ми се, че грешиш по отношение на чувствата си към мен. Може би наистина вярваш, че ме обичаш, но аз мисля, че просто се самонавиваш и заблуждаваш.
Тя тръсна рамене и се измъкна от ръцете му.
— Не ми обяснявай какво мисля и в какво вярвам, Травис!
Това трябва да е някакъв лош сън, кошмар, помисли си тя. Скоро ще се събуди, ще се обади на Травис и ще му разкаже за странния си сън, ще го помоли никога да не допуска той да се превърне в действителност.
Всичко обаче беше прекалено истинско, за да е сън. Празничните светлини блестяха около нея. Долавяше аромата на вечнозелените клонки, чуваше коледните песни, които се носеха по стереоуредбата в къщата. Усещаше сълзите, които напираха в очите й, устата й имаше неприятен метален вкус, чувстваше се унизена и предадена. До този момент винаги тя бе казвала на обожателите си, че всичко между тях е свършено. Ако трябваше да се сложи край на някоя връзка, тя бе тази, която го правеше.
Травис, уравновесеният и амбициозен Травис, бе направо луд по нея. Не можеше да повярва, че в този момент той се отказваше от нея. Само преди няколко месеца я бе помолил да се премести при него, но тя бе отказала. Той се посърди няколко дни, но след това заяви, че я обича още повече, заради моралните й принципи и предразсъдъци.
Рядко се караха. Само понякога той ставаше прекалено упорит, инатеше се и отказваше да се съгласи с нея. Като в този момент. Но когато го попритиснеше, той обикновено отстъпваше пред по-силната й воля.
— Да ти кажа истината, Травис, аз не си падам особено по подобни споразумения. Или ме обичаш и искаш да се ожениш за мен, или изобщо не ме обичаш. — Тя отметна косата си назад и го изгледа предизвикателно. — Решавай. Сега или никога.
Той с болка се вгледа в решителното й изражение и във войнствено вирнатата й брадичка. Най-накрая промълви:
— Щом поставяш въпроса по този начин, струва ми се, че никога, Сейдж.
Ударът беше много жесток, но тя успя да запази гордото си изражение. Но това бе просто немислимо! Той не би могъл да постъпи с нея по този начин!
Когато му остане време да помисли върху стореното, Травис сигурно щеше да съжали за думите си. Щеше да се върне и да я моли на колене да сподели светлото му бъдеще на преуспяващ дерматолог. А дотогава, проклета да е, ако му покаже колко силно я бе наранил. Нямаше да му достави удоволствието да се разплаче. Никакви сълзи!
Главният виновник за това неочаквано решение очевидно бе госпожа Белчър. Тя успяваше да обуздае и сплаши Травис само с един властен поглед, но Сейдж не се боеше от нея. Надменното й високомерие предизвикваше Сейдж да я провокира непрекъснато, караше я да върши неща, за които бе сигурна, че ще я подразнят — като например появата й с кожен панталон на официалната вечеря. А когато Травис най-сетне се осъзнае и се върне при нея с наведена глава, тя ще се омъжи за него и ще му роди шест деца, точно през десет месеца едно от друго.
Но междувременно ще позволи на Травис да се оттегли без повече затруднения. Изгледа го предизвикателно.
— Чудесно. Ще изляза от живота ти веднага, щом опаковам нещата си.
— Сега? — Гласът му преливаше от недоумение. — Не можеш да си тръгнеш сега, Сейдж! Колата ти е в Остин. Къде ще отидеш?